Жените през Византийската империя (4ти до 15ти век сл. Хр.), членки на висшата класа, често биваха принудени да се грижат за семейния дом и за децата, докато работещите жени в повечето случаи работеха в по-вървежните индурстрии, предимно в производството и гостоприемството. Макар и малцинство, някои жени успяха да се издигнат над границите, начертани от мъжете, реализирайки се като бизнесидами, писателки, философи и дори императрици и владетелки. Явни примери са императриците Теодора, Ирина и Зоя, писателката Анна Комнина, философът Хипатия и поетесата Касия.
Източници
За разлика от много средновековни култури, литературата написана през византийския период почти изцяло акцентира върху изключителните деяния и провинения на императорите, като същевременно оплюва светците, вследствие от което възникваха множество религиозни спорове. На днешните историци им е трудно да вникнат напълно в тогавашните социални взаимоотнощения поради оскъдната информация, с която разполагат. В резултат на което, класовата принадлежност, семейните взаимоотношения и икономиката на Византия трудно могат да бъдат изследвани. Историкът, К. Манго, стига до следното заключение:
За съжаление, едва ли някога ще се доберем до повече информация относно обществото по времето на Античността, поради липсата на скални надписи и ръкописи, които при нормални обстоятелства биха ни дали някаква представа относно техния живот и техните религиозни практики. (8)
Друг основен проблем, добре познат на древните общества, е че много от ръкописите са написани от гледната точка на мъжете, често изпълнена с предразсъдъци. Но в крайна сметка е възможно да придобием някаква представа за ролята на жените във Византия чрез помощта на косвени примери, отправяйки поглед към колоритните биографии на известни жени, както и техните литературни произведения и шедьоври.
Ролята на жените от аристокрацията
Подобно на повечето древни култури, византийските жени, за които знаем най-много, са тези от висшата класа. Появата и разпространението на християнската вяра значително повлия на ролята на жените във византийското общество. По думите на историка Л. Герланд:
...възможвостите, предоставени на жените, коренно се промениха през годините, отразявайки новопоставените римски норми, като същевременно се придържаха към тогавашните традиции. Християнските ценности се разпространиха, вследствие на което от жените се очакваше да бъдат девствени и отдадени на непорочен живот. Поради тази причина, много момичета през четвърти и пети век биваха изпращани към манастири или в повечето случаи си стояха у дома, докато в църквата, група девици им служеха за подкрепа. Вдовиците също получаваха подобна подкрепа от църквата. Жените във Византия задължително биваха омъжени, тъй като главната им роля е била да бъдат грижовни майки и любящи съпруги. (Багнал, 7117)
За да могат момичетата да останат девствени възможно най-дълго, бяха предприети мерки момчетата и момичетата да бъдат разделени един от друг, като единствените представители на мъжкия пол, с които момичетата имаха правото да общуват, бяха техни роднини. В домовете на по-заможните семейства се намираше помещение, което бе отредено единствено и само за жените от семейството, познато под наименованието гинекей. Предназначението на помещението не е било да държи жените под надзор, а по-скоро да служи като тяхно частно помещение за отдих, до което мъжете нямаха достъп. Истината е, че жените представляваха неизменна част от обществения живот. Жените излизаха често: ходеха да пазаруват в местния пазар, къпеха се в обществени бани, ходеха на гости при роднини, посещаваха църкви (където, разбира се, седяха разделени от мъжете) и взимаха участие във фестивали.
Както през ранната Западна Римска империя, ролята на византийските аристократки главно бе те да бъдат любящи съпруги и всеотдайни майки, както и да поддържат семейния дом и да се грижат за живущите в него. Момичетата получаваха образованието си у дома. Главно биваха обучававни да предат и тъкат, заедно с което изучаваха Библията и живота на светците. Те също можеха да четат и пишат. По думите на историка Дж. Херин:
Изследвания, свързани с тогавашната грамотност показват, че византийските жени са могли да четат и пишат, за разлика от жените в Средновековна Европа. (122)
Най-ранната възраст, на която момиче можеше да се омъжи бе на 12 г. (за момчетата най-ранната възраст бе 14 г.). Разбира се, браковете са се сключвали със съгласието на родителите и официалният годеж се е считал за задължителен. Повторният брак е бил възможен за сключване само след дълъг траур от страна на вдовицата, докато трети брак е бил рядко срещан и разрешен само в случай на бездетност. Въпреки, че разводът е бил трудноосъществим, жена, участвала в изневяра, би могла да бъде прогонена, следователно разделена с нейния съпруг. Вследствие реформите на Константин I (ц. 306-337 сл. Хр.), единственото основание, поради което една жена може да сключи развод с нейния съпруг бе ако той бе признат за виновен в извършването на убийство или в упражняването на вещерство. Законите на Юстиниан I бяха дори по-строги, забранявайки изцяло разводитите. Единствената причина, оправдаваща развод, бе ако двамата съпрузи сключат споразумение да се посветят на монашески живот.
Ролята и влиянието на жените от висшата класа са обобщени от историка А. Лайоу:
Жените аристократки оказаха изключително влияние върху политиката и обществото. Чрез тях се създаваха споразумения между аристократски семейства и тъй като самите те притежаваха собствено имущество, често под формата на зестра и наследство, притежаваха относителна финансова независимост. Имена, потекло, имущество и роднински връзки биваха предавани както по мъжката семейна линия, така и по женската; аристократките били сравнително осъзнати и горди със собственото си потекло, подобно на мъжете от семейството им. (Шепърд, 814)
Работещите жени
Жените, които не принадлежаха на висшата класа, работеха предимно в сферите на земеделието, търговията, производството (най-вече на платове и коприна) и гостоприемството. Жените предимно работеха като тъкачи, пекари, готвачи, хотелиери, миячи, акушерки, лекари, заемодатели и собственици на бани. Много от изброените професии са били предавани от поколения под формата на занаят. Съществували и по-нестандартни професии като чародейка и сватовник. Нищо не е възпрепятсвало жените от това те да ръководят собствени хотели и магазини.
Най-подходящият пример за заможна и преуспяла жена по времето на Византийската империя е аристократката от римски произход, Аниция Юлиана (ок. 461 - ок. 527 сл. Хр.), която се превърна в най-богата жена в империята. Аниция е била щедра и е финансирала множество църковни постройки и иконописи, допринасяйки също до построяването и обзавеждането на константинополските църкви Св. Полиевкт и Св. Евфимия с уникални художествени произведения. Втората църква бе считана за най-голямата църква в столицата преди Света София да бъде въстановена с помощта на Юстиниан I.
Жените с най-ниския социален статут работели като проститутки и актриси, които според висшата византийска класа били едно и също. Съществували публични домове, предимно в по-нашумелите места като в столицата и в Ефес. Актрисите добиха съмнителната си репутация посредством техните порнографски музикални и танцови изпълнения в театрите и в публичните арени като Хиподрумът на Константинопол.
До колкото знаем, преходът от една класова принадлежност към друга е бил рядко срещан във визатийското общество, но не и невъзможен. Един от начините това да се постигне бе чрез участие в императорския конкурс за булки, организиран с цел императорът да намери своята императрица. Естествено, момичетата, произлизащи от заможни семейства, дори и чуждестранни такива, имаха предимство тъй като оказваха възможност за подсилване на дипломатическите взаимоотношения у дома или в чужбина. Въпреки това, историята познава момичета от простолюдието с необходимата красота и чар, които са успели да станат императрици. Императрицата Ирина е явен пример, превръщайки се от скромна членка на атинско семейство в съпруга на императора Лъв IV Хазар (ц. 775-780 сл. Хр.). Други майки с по-скромни стремежи изпращаха своите дъщери към императорския двор, където те биха могли да станат придворни дами.
Правата на жените
Жените имаха имуществени права. Съпругите не биваха разделяни от своите зестри и дъщерите имаха правото да наследяват еднакъв дял от семейния имот, подобно на синовете, освен ако не бе сключено завещание, гласящо друго. След смъртта на съпруга, съпругата задължително поема ролята на главен настойник на децата. Жените имаха право да бъдат собственици на земеделски имоти и, подобно на мъжете, биваха задължени да плащат съответните данъци.
Жените нямаха право да извършват съдебни функции нито да водят важни църковни мероприятия, с изключение на вдовици над 40-годишна възраст, които упражняваха ролите на дяконеси, както и водеха църковни мероприятия, предназначени за жени, например женски кръщанета. Съществуваха също много манастири за жени, където жените взимаха всяка позиция, включително на игумен. Тези манастири не само привличаха жените, желаещи да посветят живота си на Христос, но и овдовялите жени, както и онези, които не разполагаха със средствата да живеят самостоятелно. Също служеха като убежище за жени, жертви на престъпление, болест или злополука.
Въпреки, че жените във Византия не били изцяло равнопоставени с мъжете пред закона, те бяха равнопоставени според християнската вяра. Имало е духовно равноправие и много от почитаните светци и духовници били жени. Богородицата (Божията майка), държяща Божия син е един от най-разпознаваемите Божии символи във Византийската църква.
Жените нямаха възможността да се изкачат на върха на образцовата духовна йерархия, но въпреки това много от тях биваха запомнени като независими духовници, спечелили доверието на много хора. Византийските аскети придобиха слава чрез тяхната издръжливост и саможертва с цел сближаване с Господ. Малка част от тях бяха жени. Най-прословутата аскетка е св. Матрона на Перга, живяла ок. 5-6 век сл. Хр. Подтикната от свое видение, тя отряза косата си и се преобрази като монах под името Вавилос, ставайки член на мъжки манастир в Константинопол. Повреме на престоя си в манастира, тя надмина другите монаси в постите и аскетския начин на живот. В момента, в който игуменство разкри нейната тайна, тя бе принудена да се премести в женски манастир в Емеса, Сирия. Тя придоби слава на чудотворец и в последствие откри свой собствен манастир в Константинопол, който бе посещаван дори и от императорското семейство. Нейния аскетски начин на живот е бил здравословен и благодарение на него тя доживя до 100-годишна възраст.
Известни византийки
Византия се слави с дълга история, включваща много влиятелни женски образи. Може би най-известната от тях е Хелена (родена през 250 г. сл. Хр.), майката на Константин I, която е известна с поклонническия си поход към Йерусалим, вследствие на който бяха построени множество църкви включително църквата Базилика „Рождество Христово“ във Витлеем, както и с проявите си на щедрост спрямо немощните. Според легендите, Хелена откри автентичния християнски кръст и го отнесе със себе си в Константинопол.
Хипатия Александрийска (живяла ок. 370-415 г. сл. Хр.) е отличен философ, учен и математик, който преподавал в прословутия университет в своя роден град. Езичническите вярвания на Хипатия доведоха до жестокия преврат срещу нея: тя бе наръгана до смърт от християнски болнични служители с пера за писане (други сведения показват, че тя бе удряна с керемиди).
Императрицата Теодора (ц. 527-548 сл. Хр.), съпруга на Юстиниан I, е навярно една от най-влиятелните византийски императрици. Успявайки да се дистанцира от миналото си на актриса в константинополския Хиподрум, тя оказа изключително голяма подкрепа на своя съпруг, убеждавайки го да се изправи срещу безредиците на Ника през 532 г. сл. Хр. Тя също е в епицентъра на едно от най-великите византийски творения - мозайката в църквата Сан Витале в Равена, Италия. Теодора е изобразена върху блестящо табло с голям ореол над главата си, носейки изящни бижута и бивайки облечена в тирски пурпур. Творбата представлява емблематичен символ на византийска женственост, давайки ни представа за изяществото и величието на тогавашните императрици и аристократки.
Ирина остава единствената жена във византийската история, която да поеме мъжката титла на василевс или „император“ (вместо императрица). Тя бе омъжена за Лъв IV (ц. 775-780 сл. Хр.). Вследствие неговата смърт, Ирина зае императорския трон, управлявайки империята от 780 до 790 г. сл. Хр. по волята на своя син Константин VI. От 797 до 802 г. сл. Хр., тя царуваше като император, бивайки първата жена в историята на Византия с подобна титла. Репутяцията ѝ на владетел бе значително помрачена вследствие множеството ѝ провинения - от подмолните опити да остане на трона до заслепяването на собствения си син. Както и от проявата на самонадеяност да направи така, че лицето ѝ да бъде изобразено на двете части на златните монети.
Друга известна византийка е Зоя, дъщерята на Константин VIII (ц. 1025-1028). Той нямал синове и поради тази причина тя бе обявена за императрица през 1028 г., управлявайки самостоятелно до 1050 г., както и заедно със сестра си Теодора през 1042 г. Зоя помогна на пет императора да наследят трона, трима от които бяха нейните съпрузи: Роман III (ц. 1028-1034), Михаил IV Пафлагон (ц. 1034-1041) и Константин IX (ц. 1042-1055). Тя бе прокудена към манастир на база обвинения за убийството на първия си съпруг, след което отново застана на власт през 1041 г. след смъртта на втория си съпруг. За нея е посветена колоритна биография, написана през 11ти век сл. Хр. от византийския историк Михаил Псел.
Византия се слави с разнообразие от писателки, авторки на църковни химни, стихове и биографии, но може би най-емблематична от тях е Анна Комнина, посветила Алексиада на живота и царуването на собствения си баща Алексиос Комнин (ц. 1081-1118). Освен своя труд, Анна финансирала този на много други академици и учени като Евстратий Никейски.
Последната отличена византийка, която трябва да бъде спомената е поетесата Касия. Живяла през 9 век сл. Хр., тя не бе избрана за съпруга на императора Теофил (ц. 829-842 сл. Хр.) въпреки изящната си красота, вследствие на което се оттегли в манастир. По време на своя престой, тя сътвори множество религиозни стихотворения, композирайки същевременно музика, свирена до ден днешен в Православните църкви.
