Хатшепсут (управлявала 1479 - 1458 г. пр.н.е.) е първата жена владетел в Древен Египет, която управлява като мъж с пълната власт на фараон. Името й означава „Най-благородна от всички благородни жени “ или „Първа сред знатните жени”. Започва своето управление като регент на своя доведен син Тутмос III (управлявал 1458 - 1425 г. пр.н.е.), който ще я наследи.
Първоначално управлява в качеството си на жена, както е изобразена на статуите, но през около седмата година от своето управление, тя избира да бъде показвана като фараон мъж на статуи и релефи, въпреки че все още използва за себе си граматичната форма за женски род в своите надписи. Тя е петият фараон от XVIII династия през периода, известен като Ново Царство (около 1570 - около 1069 г. пр.н.е.), и считан за един от най-процъфтяващите, както и ерата на Египетската империя.
Въпреки че понякога е цитирана като първата жена управител на Египет или единствената, има жени, които управляват преди нея, като Мернет (управлявала около 3000 г. пр.н.е) по време на Ранният династичен период (вероятно като регент), Нефрусобек (управлявала около 1807 - 1802 г. пр.н.е по време на Средното царство) и Твосрет (управлявала 1191 - 1190 г. пр.н.е) след нея към края на XIX династия. Хатшепсут, макар и не е първата или последната, без съмнение, е най-известната жена управител на Древен Египет след Клеопатра VII (управлявала около 69 - 30 г. пр.н.е.) и един от най-успешните монарси в египетската история. 
Освен това след нейната смърт името й е изтрито от монументите, което предполага, че някой, най-вероятно Тутмос III, е искал да заличи всички доказателства за нея от историята. По-късно писарите никога не я споменават, а за нейните многобройни храмове и паметници често се твърди, че са творения на фараоните от по-късната епоха.
Нейното съществуване излиза на бял свят относително наскоро в историята, когато ориенталистът Жан-Франсоа Шамполион (1790-1832 г.), известен с дешифрирането на Розетския камък, открива, че не може да намери съответствие на йероглифи, означаващи жена владетел, със статуи, очевидно изобразяващи мъж. Тези йероглифи са открити във вътрешната камера на храма на Хатшепсут в Дейр ел-Бахри, а цялата публична информация за нейното съществуване е била изтрита.
Понеже египтяните вярват, че зачеркването на нечие име от историята го лишава от задгробен живот, се счита, че който и да я е заличил от общественото съзнание не й е желаел зло след смъртта, и поради това е запазил името й на по-закътани места. Освен това се предполага, че името й просто е било пропуснато на някои места, които са били далеч от общественото внимание. В края на краищата строителните проекти на Хатшепсут са многобройни и определено е възможно, онези които са отговаряли за заличаване на името й просто да са пропуснали някои места. Усилията Хатшепсут да се заличи от общественото съзнание са напълно неуспешни, понеже днес тя е добре известна като един от най-великите фараони на Древен Египет.
Ранен живот и издигане на власт
Хатшепсут е дъщеря на Тутмос I (управлявал 1520 - 1492 г. пр.н.е) и неговата първата съпруга Яхмос. Тутмос I e баща и на Тутмос II oт второстепенната му съпруга Мутнофрет. Спазвайки египетската царска традиция, Тутмос II e оженен за Хатшепсут някъде преди нейната 20-та годишнина. По това време Хатшепсут получава титлата „Жена на бог Амон” - най-високопоставеният ранг, до който една жена в Египет може да се издигне след този на царица, всъщност давайки й много повече власт, отколкото много царици някога са получавали.
Първоначално титлата „Жена на бог Амон в Тива” е почетно звание на жена от висшата класа, която помага на висшия жрец при неговите задължения във Великия храм на Амон в Карнак. Тя се споменава за първи път през Средното Царство (2040 - 1782 г. пр.н.е) като почетна титла, давана на жена или дъщеря на фараон. По времето на Новото Царство обаче жена, която носи титлата „Жена на бог Амoн”, разполага с достатъчно власт, за да диктува политиката (обаче не разполага с толкова власт, както ще бъде по-късно по време на Третия преходен период на Древен Египет.
Амон е най-известният бог в Тива и с времето става така, че на него се гледа като на бог създател и цар на боговете. Като „Жена на бог Амон " Хатшепсут би се считала за негова съпруга и би заемала почетно място на неговите празненства. Това значително би я издигнало до статута на божество и като такова нейната роля се е заключавала в това да пее и танцува за него в началото на празненствата, за да го подбуди към акт на съзидание и чрез пряко свързване с бога, тя би придобила по-висш статут. Не е много ясно какви по-точно са били задълженията на „Жена на бог Амон", но без съмнение, това е била една много могъща позиция, която ще стане още по-влиятелна на един по-късен етап в историята на Египет.
Хатшепсут и Тутмос II имат дъщеря, Неферу-Ра, а неговата второстепенна съпруга Изида му ражда син. Този син е Тутмос III, който е определен за негов наследник. Тутмос II умира, докато Тутмос III все още е дете и за това Хатшепсут става регент, който управлява държавните дела до достигане на неговото пълнолетие. През седмата година от своето регентство обаче тя променя правилата и е провъзгласена за фараон на Египет. Тя приема всичките царски титли и имената, които поръчва да бъдат изписвани, като се използва граматичната форма за женски род, но нарежда да бъде изобразявана като мъж фараон. Ван де Мируп пише:
Докато на по-ранните скулптури и релефи е изобразявана като жена, след нейната коронация за фараон тя се появява с мъжки одежди и постепенно започва да бъде представяна с мъжко телосложение. Нейната гръд е скрита и тя заема по-скоро традиционна мъжка поза, отколкото женска. Някои релефи дори са били изсечени отново, за да може нейното изображение повече да прилича на мъж.(172)
Нейните статуи я показва в целия й царски блясък на преден план, а Тутмос III е изобразен в по-малък мащаб зад или под нея, за да се покаже неговия по-нисък статут. Тя все още се отнася със своя доведен син като с фараон, но той е такъв само по име. Хатшепсут явно е считала, че има толкова право да управлява Египет, колкото и всеки мъж, и начинът, по който е изобразявана в изкуството, подчертава това. Историците Боб Брайер и Хойт Хобс коментират това така:
Нейното мъжко облекло не е било предназначено за това да накара гражданите да повярват, че техния фараон е мъж. Статуите недвусмислено изобразяват жена, чийто пол във всеки случай би бил очевиден на всеки египтянин от нейното име „Първа сред знатните жени“. Вместо да отрича своята женственост, тя провъзгласява себе си за фараон, позиция, традиционно заемана от мъж.(30)
Разбирайки, че е в чужди води, Хатшепсут предприема стъпки бързо да узакони своето управление. Ако положението й на фараон е щяло да бъде оспорвано, то тя нямало да си позволи просто да изчезне.
Ранното царуване на Хатшепсут
Хатшепсут започва своето царуване, като омъжва своята дъщеря за Тутмос III и дава титлата „Жена на Бог Амон” на Неферу-Ра, за да подсигури своето положение. Дори ако сега е била принудена да предаде властта на Тутмос III, тя все още e щяла да бъде в силна позиция като негова доведена майка и тъща, а освен това нейната дъщеря е била на един от най-престижните и влиятелни постове в страната.
Тези предпазни мерки не са били достатъчни обаче и тя узаконява своето управление, като представя себе си не просто като съпруга на бог Амон в ритуал, а и като негова дъщеря. Тя твърди, че бог Амон се е явил на нейната майка, преобразен като Тутмос I и я заченал, като по този начин я е направил полубогиня. Неин надпис описва нощта на зачатието й, докато майка й лежи в постелята:
Той [бог Амон] като въплъщение на негово Величество нейния съпруг, фараонът на Горен и Долен Египет [Тутмос I] , я намери заспала сред красотите на палата й. Тя се събуди от божествения аромат и отправи взор към негово Величество. Той тутакси пристъпи към нея, изпълнен с желание, и я облада. Позволи й да го види в божествената му форма и тя се възрадва от гледката на неговата красота, след като й се бе разкрил. Нейното тяло се изпълни с любовта му, а палатът - с божествен аромат. (Ван де Мируп, 173)
Тя укрепва своя легитимен статут по различни начини: чрез релефи на обществени здания, изобразяващи Тутмос I, който я прави свой съуправител, като твърди, че Амон по-рано й е изпратил оракул, който е предсказал издигането й на власт, и като си приписва прогонването на хиксосите приблизително 80 години по-рано. Хиксосите били семитски народ, който се установя в Аварис в Долен Египет и постепенно получава достатъчно власт, за да контролира региона.
Ахмос от Тива (управлявал 1570-1544 г. пр.н.е) ги разгромява и изтласква от Египет, с което започва периода на Новото царство. По-късните египетски историци редовно охарактеризират хиксосите (наричани азиатци) като омразни тирани, които нахлуват в Египет, разграбват храмове и оскверняват светилища. Въпреки че тези твърдения са били или преувеличени, или неистини, паметта на египтяните за омразните хиксоси е силна и Хатшепсут добре се е възползвала от това. Един от нейните надписи гласи:
Възстанових това, което беше разрушено. Издигнах това, което беше съборено, понеже азиатците бяха в делата на Аварис, когато разрушиха всичко, което е било съградено. Те управляваха без бог Ра и не следваха Божията воля до времето на моето управление. (Ван де Мируп, 145)
Тя представя себе си като пряк потомък на Яхмос, чието име хората все още помнят като техния велик освободител, за да затвърди допълнително своята позиция и да се защити от недоброжелатели, които биха твърдели, че една жена не е способна да управлява. Многобройните й надписи, монументи и храмове - всички те - демонстрират колко безпрецедентно е било нейното управление - нито една жена преди нея не е управлявала така открито като фараон.
Фараон Хатшепсут
Следвайки традицията, Хатшепсут пристъпва към осъществяване на строителни проекти, като нейния храм в Дейр ел-Бахри, и организиране на военни походи. Точният характер на нейните военни кампании е неясен, но са били насочени към региони в Сирия и Нубия.
Напълно вероятно е кампаниите да са започвани просто, за да се поддържа традицията за фараона като цар войн, който придобива богатства за страната си чрез завоевания, и това би могло да се разглежда като продължение на кампанията на Тутмос I в тези региони (допълнително узаконявайки нейното положение) или напълно е възможно да са били провокирани. Фараоните на Новото царство - епохата на империята, са отделяли голямо внимание на това да осигурят безопасни буферни зони в цялата страна, за да се избегне повторение на това, което наричали „инвазия” на хиксосите.
Във всяко свое начинание, кампания и политика, тя разчита на съвета и помощта на един от нейните придворни, човек на име Сенемут, чиито отношения с царицата остават загадка. Ван де Мируп отбелязва, че „той беше човек с неустановен произход, придобил известност в двора“. Няколко статуи го изобразяват как държи на ръце принцеса Неферу-Ра, чийто наставник и иконом става преди възцаряването на Хатшепсут". (174-175) Той е отговарял за всички най-велики проекти на Хатшепсут, включително и за нейният прочут храм в Дейр ел-Бахри.
Хатшепсут насоча най-големите си усилия към тези строителни проекти, които не само възвеличават нейното име и прославят боговете, но за чиeто строителство са ангажирани много хора. Мащабът и размерът на сградите на Хатшепсут, както и тяхната елегантна красота, свидетелстват за едно много успешно управление. Нито един от нейните проекти не би бил завършен, ако тя не е разполагала с огромни ресурси. Египтологът Бетси М. Браян пише:
Като владетел Хатшепсут започва строителни проекти, които значително надминават тези на нейните предшественици. Списъкът на местата, свързани с Тутмос I и Тутмос II е разширен в Горен Египет, за да включи места, които управниците от династията на Тутмосидите, са предпочитали, в частност Ком Омбом, Некен (Йераконполис) и Елкаб, а също така и Армант и Елефантина. Обаче няма друго място на което Хатшепсут да отделя повече внимание, отколкото Тива. Храмът в Карнак се разраства още повече под нейния надзор, като строителната дейност е ръководена от редица държавни служители. Понеже в страната очевидно е царял мир през по-голяма част от 20-годишния период на нейното управление, Хатшепсут е можела да се възползва от изобилието на природните ресурси на Египет, както и тези на Нубия. Златото потича от източните пустини и от юг - кариерите за добив на скъпоценни камъни работят, в Гебел ел-Силсила започнали да разработват сериозно пясъчниците, от Леванта докарвали кедър, а от Африка (вероятно през страната Пунт) добивали абаносово дърво. Надписите на царицата и нейните висши сановници специално описват подробно монументите, както и материалите, използвани за тяхната направа. Очевидно Хатшепсут е била доволна от количеството и разнообразието на предметите на разкоша, които е могла да придобие и да принесе в жертва в чест на бог Амон дотолкова, че заповядала да се изсече сцена в Дейр ел-Бахри, за да се покаже количеството екзотични товари, донесени от Пунт. (Шоу, 229-231)
Походът на Хатшепсут до Пунт (днешна Сомалия) в нейните собствени очи е бил върховното й постижение. Страната Пунт е била търговски партньор от времето на Средното Царство, но пътуванията до там са били скъпи и отнемали много време. Това, че Хатшепсут е могла да организира собствен поход, особено такъв, който е била толкова разточителен, е доказателство за това колко успешно е било нейното царуване. Надписът, който съпровожда релефа от похода, изсечен на стените на нейния храм в Дейр ел-Бахри, описва подробно предметите на разкоша:
Кораби, натоварени с чудесата на Пунт, всякакви видове благоуханно дърво по Божията земя, купчини със смола от смирна, свежи листа от смирна, абанос и чиста слонова кост, зелено злато от Ему, канелени пръчици, дървесина от черно и миртово дърво, различни благовония, козметика за очи, човекоподобни маймуни, маймуни, кучета и кожи от южна пантера. Никога подобно нещо не е било донасяно за никой цар. (Луис, 116)
Храмът й в Дейр ел-Бахри остава един от най-внушителният и често посещаван в Египет. Брайер и Хобс отбелязват как „изкуството, създадено при нейното управление е меко и деликатно и че тя е построила един от най-елегантните храмове в Египет, разположен срещу скалите до „Долината на царете“ (30). Нейният храм се извисява на брега на река Нил с дълга рампа, издигаща се от вътрешен двор с дървета, и неголеми басейни към тераса. Някои от тези дървета са донесени от Пунт и това е първото известно в историята пресаждане на дървета от една страна в друга.
Останки от тези дървета - вкаменени дървесни стволове - все още могат да бъдат видени в двора на храма в наши дни. Долната тераса е била украсена с колони, а една рампа е водела до втора тераса, която е била не по-малко внушителна. Храмът е бил украсен със скулптури, релефи и надписи, а неговата погребална камера е била изсечена в скалите, които формират задната част на зданието. Фараоните след нея толкова са се възхищавали на храма на Хатшепсут, че все по-често и често са избирали да бъдат погребани в близост до него, и този некропол в края на краищата ще стане известен като „Долината на царете”.
Строителната дейност Хатшепсут е с огромен мащаб в сравнение с тази на всеки един фараон преди нея и след нея, като изключение прави само Рамзес II (1279 – 1213 г. пр. н.е.). Тя издига два огромни обелиска в Карнак, освен онези на други места, и, както вече е отбелязано, започва строителни проекти по цялата страна. В същност нейните строителни проекти са били толкова големи, че в наши дни има малко музеи, излагащи древноегипетско изкуство и предмети на материалната култура, в които да няма някакви експонати, поръчани от Фараон Хатшепсут.
Смърт и потъване в забвение
Докато Хатшепсут управлява страната, Тутмос III не стои безучастен. Тя го прави предводител на армията на Египет и е изказано предположение (нa първо място от египтолога Джеймс Хенри ), че той оцелява по време на нейното управление, като й доказва полезността си като генерал, и, до голяма степен, като не стои на пътя й .
През около 1457 г. пр.н.е. Тутмос III възглавява своята войска, за да потуши въстанието в Кадеш (знаменитата битка при Мегиддо), една кампания вероятно очаквана и поръчана от Хатшепсут, и след това нейното име изчезва от историческите анали. Тутмос III датира своето управление от смъртта на своя баща и са му приписвани постиженията на Хатшепсут като фараон. Кога и как е починала доскоро не е било известно. Египтологът Захи Хауас твърди, че е намерил нейната мумия във фондовете на музея на Кайро през 2006 г. Изследването на тази мумия показва, че тя е починала на петдесет годишна възраст от абсцес след изваждане на зъб.
Тутмос III се превръща във велик фараон, известен днес като „Наполеон на Древния свят” поради своите блестящи военни победи. На един по-късен етап от своето управление, той изтрива всички доказателства за своята мащеха от монументите и унищожава всички доказателства за нейното управление. Както Сененмут, така и Неферу-Ра са починали доста преди това и, изглежда, в двора не е имало някой, който е имал власт или желание да промени тази политика.
Отломки от някои от тези монументи са изхвърлени в близост до нейния храм в Дейр ел-Бахри и по време на разкопки на бял свят излиза нейното име заедно с надписи от вътрешността на храма, които така озадачили Шамполион. Въпреки че през годините е имало много теории защо Тутмос III се е опитал да изтрие името на Хатшепсут от историята, най-вероятната причина е била тази, че нейното управление е билo неконвенционално и в разрез с традицията.
Основното задължение на фараона е било да поддържа „маат“ (хармония, баланс), и жена на постта на мъж би било нарушение на този баланс. Фараонът е служил като образец за подражание на своя народ и е възможно Тутмос III да се е опасявал, че други жени са могли да почерпят вдъхновение от Хатшепсут и да се опитат да последват нейния пример, като по този начин се отклонят от традиция, съгласно която мъжете са длъжни да управляват Египет, а жените следва да бъдат само съпруги, както в началото, когато бог Озирис е управлявал със своята съпруга Изида. Древноегипетската култура в много отношения е била много консервативна и не е толерирала особено промяна или изменение в традицията. Жена фараон, независимо колко успешно е било нейното управление, е извън общоприето разбиране за ролята на монархията, и за това всички следи за този фараон е трябвало да бъдат заличени.
Хатшепсут обаче е доказателство за вярата на египтяните, че човек живее толкова дълго, колкото се помни името му. Тя е забравена по време на Новото царство и остава така в продължение на векове. След като нейното име е открито отново от Шамполион през XIX век, а след това и от други през XX век, тя постепенно се завръща към живот и заема полагащото й се място като една най-великите жени фараони в историята на Египет.
