Ан Болейн

Определение

Mark Cartwright
с , преведено с Tinka Borissova
публикувано на 21 април 2020
Print Article
Anne Boleyn (by Unknown Artist, Public Domain)
Ан Болейн
Unknown Artist (Public Domain)

Ан Болейн (около 1501-1536) е втората жена на Хенри VIII (управлявал 1509-1547), чието кратко управление като кралица е известно като „Хилядата дни на Ан”, е обвинена в прелюбодейство и екзекутирана в Лондонската Тауър през май 1536 г.

Хенри успява да направи Ан своя кралица, когато първият му брак с Катерина Аргонска (1485-1536) най-накрая е анулиран след много усилия през 1533 г. Все още в търсене на наследник, кралят ще се разочарова още веднъж, когато Ан ражда дъщеря - бъдещата кралица на Англия Елизабет I (управлявала 1558-1603). Екзекуцията на Ан - финален брутален акт на един злощастен брак, дава свобода на Хенри да се ожени за своята трета съпруга Джейн Сиймор и да продължи да преследва своя блян за мъжки наследник.

Катерина Аргонска

През юни 1509 г. Хенри VIII (роден 1491 г.) се жени за испанската принцеса Катерина Аргонска, която първоначално е омъжена за по-големия брат на Хенри - Артур през 1501 г., но принцът умира на следващата година. В началото бракът на Хенри изглежда щастлив, но от шестте деца на кралицата оцелява само едно момиче - Мери, родено през февруари 1516 г. По това време любовницата на Хенри, някоя си Елизабет Блaунт, му ражда незаконнороден син - Хенри Фицрой, Херцог на Ричмънд (роден 1519 г), и в последствие кралят започва да упреква своята кралица за това, че не е в състояние да роди здрав и законнороден наследник от мъжки пол. Катерина е шест години по-стара от Хенри и разликата във възрастта започва да се усеща към средата на 20-те години на 16 в. А кралят копнее за по-млада жена, която би могла да го дари със син. Анулирането на брака му, както кралят нарича своето „велико дело”, обаче ще се окаже доста трудно и ще има сериозни последствия.

През младежките си години АН ЖИВЕЕ В СЕМЕЙНИЯ ДОМ – ЗАМЪКA ХЕВЪР В КЕНТ И СЛЕД ТОВА СЕ ОБРАЗОВА В НИДЕРЛАНДИЯ И ФРАНЦИЯ.

От около 1526 г. в полезрението на Хенри VIII попада хубавата придворна дама Ан Болейн - по-младата сестра на Мери Болейн, една от неговите предишни завоевания. Ан, родена около 1501 г., е дъщерята на сър Томас Болейн (бъдещият граф на Уилтшир) и Елизабет Хауърд, която пък е дъщеря на Томас Хауърд, херцога на Норфолк. Тя дори има кралско потекло, понеже нейната леля е най-младата дъщеря на Едуард IV (управлявал 1461-1470 и 1471-1483). В годините на своята младост Ан живее в семейния дом - замъка Хевър в Кент, а след това се обучава в Нидерландия и френския кралски двор. Ан се присъединява към двора на Хенри през 1522 г.

Тъмнокоса, елегантна и изтънчена, Ан e достатъчно умна, за да осъзнае, че й предстои да се превърне в пионка в голямата игра за трона, отхвърля бижутата, с които Хенри я ухажва, и отказва да легне с краля преди да се оженят. За тази цел през 1527 г. Хенри пише писмо на Папа Клемент VII (управлявал 1523-1534), изказвайки предположение, че липсата на мъжки наследник е Божие наказание за това, че Хенри взема за жена жената на своя починал брат - идея, застъпена в Стария завет (Забраната на Левит, Левит, Глава 20 и 21). Следователно, кралят моли папата да анулира брака, понеже поначало никога не е трябвало да бъде разрешаван.

Henry VIII Meets Anne Boleyn
Хенри VIII среща Ан Болейн
Daniel Maclise (Public Domain)

За нещастие на Хенри, Папа Клемент VII има намерение да поддържа добри отношение с най-могъщия владетел в Европа по онова време - императорът на Свещената римска империя Карл V (управлявал 1519-1556), който не е друг, а племенникът на Катерина. Освен това не е за вярване, че Катерина и Артур, бидейки толкова млади по онова време, са консумирали брака си. И така, „Забраната на Левит” не важи в този случай. Въпреки всички усилия на тогавашния министър на Хенри, архиепископът на Йорк Томас Уолси (около 1473 - 1530), „великото дело” e в задънена улица. Когато Томас Кромуел (около 1485-1540) поема делото на Хенри от Уолси (който е щял да бъде съден за измяна, но умира по пътя към съда), изборът на Хенри е тласнат към логичната му посока: Англия ще има своя собствена църква, освободена от задълженията си към Рим. Хенри се придържа към своето тълкуване на Библията, по-висш авторитет дори от от решението на един папа.

Следващата тактическа стъпка на Хенри е да отдели Катерина от дъщеря й Мери за постоянно и да я мести из страната в различни порутени резиденции, въпреки че това не намалява популярността на кралицата сред народа. Междувременно Хенри и Ан Болейн живеят заедно (но не спят заедно). Ан получава титлата „Маркиза на Пембрук” със съответните имения и приходи. Кралят е достатъчно уверен от морална гледна точка, за да пътува до Франция с Ан като негова официална съпруга през октомври 1532 г. Някъде пред декември 1532 г. Ан, вероятно смятайки едно бебе като най-добрият начин да се отърве от своята съперница Катерина, преспива с краля и забременява.

Разделена църква

Новият архиепископ на Кентърбъри Томас Кранмър, който също иска да отдели английската църква от Рим, а през 1529 г. е и капелан на бащата на Ан, официално анулира първия брак на Хенри на 23 май 1533 г. С приемането на „Закона за ограничаване на обжалванията” от Парламента (изготвен от Кромуел), Катерина няма възможност да обжалва. Решението е окончателно. Анулирането и приемането от Парламент на „Закона за престолонаследника “(30 април 1534 г.) означава, че дъщерята на Катерина Мери се обявява за незаконнородена, полага се клетва за вярност към кралица Ан и всички нейни потомци се признават за официални наследници на трона. На Катерина се забранява да използва титлата „Кралица на Англия” и вместо това трябва да използва титлата „Вдовстващата принцеса”. Катерина фактически живеейки под домашен арест, умира от рак през януари 1536 г.

Anne Boleyn by Hans Holbein
Ан Болейн от Нанс Холбайн
Hans Holbein (Public Domain)

В крайна сметка заради постъпките му папата отлъчва Хенри от църквата и за да замени папата като глава на католическата църква в Англия, Хенри обявява себе си за глава на англиканската църква. Това се постига с „Акта за върховенството” от 28 ноември 1534 г. и означава, че над Хенри и всички следващи английски монарси имат само една по-висша институция -самият Бог. Реформацията на средновековната църква има своите поддръжници, които гледат на институцията, като твърде богата, корумпирана и узряла за промяна, но също и своите противници - по-специално бившият канцлер сър Томас Мор (1478-1535), който е екзекутиран през 1535 г., както и протестиращите в така нареченото „Поклонение на благодатта” през 1536 г. в Северна Англия.

Брак и дъщеря

Хенри се жени за Ан тайно на 25 януари 1533 г. дори преди официалното анулиране на първия му брак. Натискът наистина е голям, понеже едно извънбрачно родено дете не би било признато от всички за законен наследник на краля. Коронацията на Ан, която по това време е в напреднала бременност, се състои на 1 юни 1533 г. Въпреки това подкрепата на обществеността за Катрин все още е явна, понеже хора от тълпата се подиграват на Ан по пътя й до Уестминстър, скандирайки „Нан Булън няма да бъде нашата кралица !". Ан, без съмнение, изглежда невъзмутима возейки се в златна карета и носейки роба, обкичена с перли и скъпоценни камъни, готова да посрещне съдбата си - постигнала е това, което винаги е искала.

НА 7 СЕПТЕМВРИ 1533 Г. АН РАЖДА ДЪЩЕРЯ - ЕЛИЗАБЕТ, БЪДЕЩАТА КРАЛИЦА НА АНГЛИЯ.

Ан обаче не е безгласна буква в кралския двор. Добре образована и вярваща в църковната реформа, тя покровителства учени и реформатори, подкрепя разпространението на преводи на Библията на английски, както и внася и разпространява евангелистки книги. Благодарение на влиянието на Ан такива реформистки фигури, като Хю Латимър и Никълъс Шакстън, стават епископи. Кралицата също така помага на бедните и е защитник на социалните реформи.

На 7 септември 1533 г. Ан ражда дъщеря, Елизабет. Ще последват и други бременности, но тези бебета ще бъдат изгубени - две чрез помятания (1534 г. и 1535г.) и едно мъртвородено момче (1536 г.). Хенри отново започна да обвинява жена си за липсата на мъжки наследник. Кралските отношения се влошават от своенравната Ан, която открито обижда краля в двора, както и от слуховете в чужбина, че английският крал не се е оженил за нищо по-различно от една обикновена проститутка. Съдбата на Ан е на път да последва тази на нейната предшественица, а очите на Хенри шарят в търсене на съпруга номер три - една реална възможност след смъртта на Катерина през 1536 г.

Процес и екзекуция

Когато кралят открива, че Ан има любовна връзка или може би просто защото страстта му вече се утолява от друга придворна дама - Джейн Сиймор, той нарежда арестуването на Ан. Кралицата е затворена в Лондонската Тауър на 2 май 1536 г. - многозначително в същите покои, в които отсяда преди своята коронация. Делото срещу кралицата е скалъпено от Томас Кромуел, най-вероятно защото Ан не е родила здраво мъжко отроче, което да прави компания на Елизабет в детската стая, а кралят е уморен от бурната им връзка. Кромуел е подпомогнат в търсенето си на фалшиви доказателства срещу кралицата от силната фракция, подкрепяща Катерина, все още с присъствие в двора, която не е забравила лошото отношение към своя католически владетел. За да бъде убедителен, Кромуел добавя и цял куп други обвинения. Те включват кръвосмешение със собствения й брат, лорд Рочфорд, афери с поне четирима любовници, опит за убийство чрез отравяне на съпруга й и дори вещерство. Oт любимия музикант на Ан, някой си Марк Смитън, са изтръгнати с мъчения признания за съучастие и на други лица, но самата Ан отрича всички обвинения, както и правят всички останали „любовници“.

Anne Boleyn in the Tower of London
Ан Болейн в Лондонската Тауър
Edouard Cibot (Public Domain)

Затворената кралицата пише пламенно писмо до своя крал, в което го умолява да не позволява „недостойно дело ​​на едно нелоялно сърце към ваша милост някога да очерни мен или невръстната принцеса - Вашата дъщеря“ (цитиран в Джоунс, 178). Въпреки апелът и слабите доказателства, Ан е призната за виновна от съд, оглавяван от собствения й вуйчо - херцога на Норфолк. Бракът на Ан с Хенри е анулиран на 17 май и кралицата е осъдена на смърт в Лондонската Тауър. На Ан й е позволено да отговори на присъдата си и тя заяви следното:

„Мисля, че знаете добре, че причината, поради която ме осъдихте, е различна от онази, която Ви доведе до тази присъда. Единственият ми грях към краля бе моята ревност и липсата на смирение. Но аз съм готова да умра. Това, за което съжалявам най-дълбоко, е, че хора, които са били невинни и лоялни към краля, трябва да изгубят живота си заради мен."

(Джоунс, 180)

Кралицата предлага да се оттегли в женски манастир, ако Хенри прояви милост, но той не го прави, единствената му отстъпка е кралицата да бъде обезглавена, а не изгорена на клада, както традиционно се постъпвало с вещиците. На Ан е изпълнена една последна молба - специален палач да дойде от Франция, който да я обезглави с меч, а не с обичайната секира, с която понякога може да се наложат няколко удара, за да се постигне ужасната й цел. Говори се, че на 19 май 1536 г., преди да бъде обезглавена, Ан е заявила:

„Кралят бе добър с мен. Той ме превърна от обикновена девойка в маркиза. След това ме издигна до кралица. А сега ще ме въздигне до мъченица.“

(цитирано във Филипс, 103)

Братът на Ан и обвинените за нейни любовници също са екзекутирани, два дни преди кралицата. Принцеса Елизабет, подобно на своята полусестра Мери - дъщеря на Катерина Аргонска, е обявена за незаконнородена. Всички следи от Ан - от възглавниците с монограм до потретите - са премахнати от всички кралски дворци. В рамките на две седмици, Хенри се жени за своята трета съпруга, Джейн Сиймор, и тя най-накрая му ражда син - Едуард, роден на 12 октомври 1537 г. Дългоочакваната поява на мъжки наследник се оповестява с топовни салюти, камбанен звън и празненства в цяла Англия. За съжаление, Джейн умира малко след това и Хенри ще има още три съпруги. Когато Хенри умира поради влошено здравословно състояние през 1547 г., той е наследен от своя малолетен и освен това единствен син Едуард VI Английски (управлявал 1547-1553), който, благодарение на войните и кризата на първия брак на Хенри, наследява само едно обедняло кралство, дълбоко разединено по религиозни въпроси.

За преводача

Tinka Borissova
Тинка Борисова е български преводач, който работи в сферата на ядрената енергетика и инженерство. Историята на Древния свят е нейна страст от 12-годишна. Има магистърска степен по история и география.

За автора

Mark Cartwright
Марк е писател историк, който се установил в Италия. Неговите специални интереси включват грънчарство, архитектура, световна митология и откриване на идеите, които всички цивилизация споделят помежду си. Има магистърска степен по политическа философия и е директор „Издателската дейност” на Енциклопедия по световна история.

Цитиране на тази работа

Стил APA

Cartwright, M. (2020, април 21). Ан Болейн [Anne Boleyn]. (T. Borissova, Преводач). World History Encyclopedia. Извлечено от https://www.worldhistory.org/trans/bg/1-18863/

Чикагски стил

Cartwright, Mark. "Ан Болейн." Преведено от Tinka Borissova. World History Encyclopedia. Последна промяна април 21, 2020. https://www.worldhistory.org/trans/bg/1-18863/.

Стил MLA

Cartwright, Mark. "Ан Болейн." Преведено от Tinka Borissova. World History Encyclopedia. World History Encyclopedia, 21 апр 2020. Уеб. 09 окт 2024.