Ancient History Encyclopedia has a new name!

We are now World History Encyclopedia to better reflect the breadth of our non-profit organization's mission. If you have bookmarks or links to our site on your blog or website, please update them. Learn More

Жените в Древна Гърция

Статия

Mark Cartwright
от , преведен от Tinka Borissova
публикувано на 27 юли 2016

Оригинален текст на английски: Women in Ancient Greece

В сравнение с гражданите от мъжки пол, жените в света на Древна Гърция са имали много по-малко права. Без право да гласува, да притежава земя, мястото на една жена е било у дома и целта на нейният живот е бил оглеждането на деца. Това обаче е общо описание и когато се разглежда ролята на жените в древна Гърция трябва да се помни, че често липсва информация за конкретни градове-държави и почти винаги тя е представена от автори-мъже, и само в Aтина статусът и ролята на жените могат да се опишат малко по-подробно. Нито пък сме сигурни как на практика и в ежедневието са се прилагали правилата и законите, достигнали до нас от древността. Знаем, че със жените в Спарта са се отнасяли по различен начин в сравнение с другите градове. Например трябвало е да преминават през физическа подготовка като мъжете, имали са право да притежават земя и да пият вино.

Съществували са също и категории жени, за които разполагаме с по-малко информация отколкото за други – като категорията на работещите жени, които са се трудили в магазини, както и като проститутки и куртизанки. Социалните правила и обичаи , които са важали за тях са дори по-неясни отколкото за жените, които са били членове на семействата на гражданите. В края на краищата, за разлика от повечето жени, някои, особено надарени, са се издигнали над ограниченията на гръцкото общество и са получили признание като поетеси (Сафо от Лесбос), философи (Арета от Кирена), водачи (Горго от Спарта) и Аспазия от Атина) и лекари (Агнодика от Атина).

Symposiast & Hetaira
Симпозиаст и хетайра
Sebastià Giralt (CC BY-NC-SA)

Жените в митологията

Като се има предвид ограничената роля на жените в реалното общество, гръцката религия и митология е изпълнена с удивително силни женски персонажи. Aтина, богинята на мъдростта и покровителка на Атина, изпъква като могъща фигура, благословена с интелект, кураж и чест. Както в повечето древни култури, където земеделието е играло важна роля за общността, богините на женското плодородие са били от изключително значение и особено уважавани от гърците, като Деметра и Персефонаса са били на особена почит.

Подобно на останалата античната литература, в която мъжете-автори играят доминираща роля, жените често са представяни като нарушителки на спокойствието, от ревнивата Хера до Афродита , използваща своя чар, за да накара мъжете да загубят своя ум. Митовете и литературата изобилстват от женски персонажи, които с всички сили се опитват да попречат на плановете на героите-мъже, от върховната вещица Mедея до смъртоносните, но хубави сирени. Те често биват представяни като водени само от дива страст и възторжени емоции, например като менадите. От друга страна Пелелопа в „Одисея” на Омир е въплъщение на идеалната целомъдрена жена, вярна на своя отсъстващ съпруг. Mузите са друг позитивен женски образ, известни не само с физическата си красота, а също така и със богатия спектър от умения в областта на изкуствата. Въпросът дали тези измислени персонажи са имали някаква връзка с ролята на жената в реалния живот остава открит, както и по-интригуващия въпрос за това какво е било мнението на самите гръцки жени за създадените мъжки примери за подражание? Може би никога не ще узнаем.

Athena (after the East pediment of the Parthenon)
Атина (след източния фронтон на Партенона)
Mark Cartwright (CC BY-NC-SA)

Момичета

Подобно на много други аграрни култури, където мъжете имат доминираща роля, отрочетата от женски пол са били изложени на много по-голям риск от изоставяне от своите родители при раждане, отколкото тези от мъжки пол. Децата на гражданите са ходили на училище, където учебната програма е включвала четене, писане, и математика. След усвояване на тези основни знания, децата са се насочвали към изучаване на литература (например, Омир), поезия и музика (по-специално лира). Леката атлетика също е била важна част от образованието на младите хора. Момичетата са били възпитавани по подобен начин на момчетата, но повече се е наблягало на танците, гимнастиката и музикалните постижения, които в последствие е могло да бъдат демонстрирани на музикални конкурси, както и на религиозни фестивали и церемонии. Крайната цел на образованието на едно момиче е била то да бъде подготвено да се грижи за семейство, а не директно да се стимулира нейното интелектуално развитие.

Целта на образованието на момичето е да бъде подготвено да се грижи за семейство семейство, а не ДА се СТИМУЛИРА нейното интелектуално развитие.

Важна част от възпитанието на едно момиче е била педерастията (сексуални практики в Древна Гърция, които не са били практикувани само от зрели мъже и момчета). Това е връзка между възрастен и подрастващ, която включвала сексуални отношения, но в допълнение към физическата връзка, по-старият партньор е бил в качеството на ментор за по-младия и го е образовал през призмата на своите разбирания и практически опит.

Млади жени

От младите жени се е очаквало да се оженят девствени и обикновено женитбата е организирана от техния баща, който избира съпруга и получава от него зестра. Ако една жена е била без баща, тогава за нейните интереси (брачни перспективи и управление на имуществото) се е грижил настойник ( kyrios или kurios), вероятно чичо или друг роднина от мъжки пол. При встъпване в брак, обикновено на възраст между 13 или 14 години, любовта не е имала нищо общо с избор на съпруг или съпруга (damar). Разбира се, между двойката е могло да се породи любов, но най-доброто за което са могли да се надяват е било philia -приятелство, симпатия. Ерос, любовта на страстта, често е намирана някъде другаде от съпруга. От всички жени се очаквало да се омъжат, в гръцкото общество не са се предвиждали място и роля за неомъжени зрели жени.

Greek Peplos Dress
Гръцка Рокля Пеплос
Mark Cartwright (CC BY-NC-SA)

Омъжени жени

В семейния дом от жените се е очаквало да отглеждат деца и да изпълняват ежедневните задължения по управление на домакинството. Помагали са им роби, ако съпругът е могъл да си го позволи. Общуването с несемейните мъже не се е поощрявало и жените предимно са се занимавали със своите домашни дейности, както и с плетене и тъкане. Могли са да излизат и да посещават домовете на приятели, а също така са участвали в обществени религиозни церемонии и фестивали. Учените все още спорят дали жените са могли да присъстват на театрални представления. По -достоверно е, че жените не са могли да присъстват на обществените събрания, да гласуват или да заемат държавни длъжности. Дори името на жената по никакъв повод не е трябвало да бъде споменавано публично.

Омъжените жени са били, поне според закона, под пълната власт на своите съпрузи. Такива автори, като Аристотел , даже не са подлагали на съмнение, че жените са били интелектуално неспособни да вземат важни за себе си решения. На практика, разбира се, отделни двойки вероятно са водели по-равностоен живот. От жените се очаквало да бъдат верни на своите съпрузи, но същото не се е отнасяло за другата страна, понеже съпрузите са могли свободно да използват услугите на проститутки, любовници и куртизанки. Всяка жена, която не е пазила семейната чест ( и по този начин не е защитавала законността по мъжка линия) е била обвинявана в сериозно престъпление moicheia, което е могло да доведе до забрана за участие в обществени религиозни церемонии. Съпруг, който е открил, че неговата съпруга има сексуална връзка с друг мъж е можел да убие любовникa без страх от преследване.

Ако бащата на една жена умре, и ако тя е имала братя, обикновено не е наследявала нищо. Ако е била единствено дете, тогава или нейния попечител, или съпруг, ако е била омъжена, са поемали контрол на над нейното наследство. В някои случаи когато неомъжена жена е наследявала имуществото на своя баща, тя е била задължена да се омъжи за най-близкият мъжки родственик, обикновено чичо. Жените са могли да наследяват след смъртта на други роднини от мъжки пол, при условие че не е имало друг роднина от мъжки пол. Жените в същност са имали лична собственост, обикновено под формата на дрехи и бижута, получена като подаръци от членовете на семействата. Жените не са могли да правят завещания, и при смърт, цялата им собственост отивала при техния съпруг.

Head of Penelope
Ръководител на Пенелопа
Carole Raddato (CC BY-SA)

Три са били причините за разтрогване на браковете. Първата и най-разпространената е отхвърляне от съпруга (apopempsis или ekpempsis). Не е било необходимо никакво обяснение, само се е очаквало да се върне зестрата. Втората причина за прекратяване е била напускане на семейния дом от съпругата (apoleipsis) и в този случай, от новият покровител на жената се е изисквало да действа като неин юридически представител. Това обаче е рядък случай и в последствие репутацията на жената в обществото е била накърнена. Третото основание за разтрогване на брака е, когато бащата на булката е поискал дъщеря си обратно (aphairesis), вероятно за да я предложи на друг мъж с по-съблазнителна зестра. Последното е било възможно само ако жената не е имала деца. Ако една жена е останала вдовица, тя е трябвало да се омъжи за близък родственик от мъжки пол, за да се гарантира, че собствеността остава в пределите на семейството.

Други роли

Жени, разбира се, е имало и в другите класи, не само в тази на гражданите. Като робини са изпълнявали всички възможни задължения, а също така са работели в магазини и пекарни. Групата за която разполагаме с най-много информация е тази на секс-труженичките. Жените в нея са били разделени на две категории. Първата и вероятно най-широко разпространената е тази на проститутките в бордеите (pornē). Втората категория са проститутките от висшата класа (хетерите). Последните са получавали образование в областта на музиката (по-специално флейта) и културата и често са имали продължителни връзки със женени мъже. Именно те са забавлявали мъжете (във всяко едно отношение) на прочутия пир, който е бил частно парти само за мъже.

В заключение, някои жени са участвали в култове и са изпълнявали ролята на жрици на определени женски божества (по-специално на Деметра и Афродита), а също така и на Дионис. Жриците за разлика от своите жреците са имали едно допълнително ограничение, че често, но не винаги, са били избирани, понеже са били девствени или след менопауза. От друга страна, участниците в ритуалите са били от двата пола, освен в онези случаи, когато са присъствали или само мъже, и само жени. Фестивалът на плодородието Тесмофория е най-широко разпространеното такова събитие и на него са присъствали само омъжени жени. Всяка година в Атина, четири млади жени са били избирани, за да служат като жрици на Атина Полиас и да изтъкат свещената одежда (пеплос), която да украсява култовата статуя на богинята. Вероятно най-известната женска религиозна роля е била тази на възрастната пророчица Пития в Делфи, която е тълкувала посланията на Aполон.

Библиография

Премахване на реклами

Реклама

За преводача

Tinka Borissova
Tinka Borissova is a Bulgarian translator who works in the field of nuclear power and engineering. The history of Ancient World has been her passion since she was 12. She holds an MA degree in History and Geography.

За автора

Mark Cartwright
Mark is a history writer based in Italy. His special interests include pottery, architecture, world mythology and discovering the ideas that all civilizations share in common. He holds an MA in Political Philosophy and is the Publishing Director at WHE.

Цитирам тази работа

Стил на APA

Cartwright, M. (2016, юли 27). Жените в Древна Гърция [Women in Ancient Greece]. (T. Borissova, Преводач). World History Encyclopedia. Взето от https://www.worldhistory.org/trans/bg/2-927/

Чикаго Стил

Cartwright, Mark. "Жените в Древна Гърция." Преведено от Tinka Borissova. World History Encyclopedia. Последна промяна юли 27, 2016. https://www.worldhistory.org/trans/bg/2-927/.

MLA Стил

Cartwright, Mark. "Жените в Древна Гърция." Преведено от Tinka Borissova. World History Encyclopedia. World History Encyclopedia, 27 юли 2016. Уеб. 08 май 2021.