Сафо̀ (жив. ок. 620-570 г. пр. Хр.) е поетеса, родом от остров Лесбос, чиято лирическа поезия допринесла до нейната слава в Древна Гърция, в резултат на което нейният облик бе увековечен в множество статуи, монети и керамични съдове. Малкото, което е останало от нейното творчество ни навежда на мисълта, че тя е била с хомосексуални наклонности. Думата „лесбийка“, използвана като определение за хомосексуална жена, произлиза от думата за жителка на остров Лесбос.
Има вероятност поетесата да не е била лесбийка в съвременния смисъл на думата и „Сафо“ да е била персонаж, използван в поезията ѝ, изразяващ любов между две жени. Тази теория е малко вероятна, тъй като много от писателите в древността са били пленени от лириката ѝ но били отблъснати от проявата ѝ на „мъжественост“. Информацията, свързана с личния ѝ живот, с която разполагаме е оскъдна и само 650 стиха са запазени от деветте томове, които тя е написала през живота си. Източниците за информация относно нейния живот са:
- Енциклопедията Суда (написана през 10ти век сл. Хр.)
- Препратки от древни писатели
- Нейната поезия
Легенди твърдят, че творбите ѝ били унищожени от средновековната църква с цел заглушаването на стихове, описващи лесбийска любов. Въпреки, че Григорий VII заповяда творбите ѝ да бъдат унищожени някъде през 1073 г., много от тях били загубени години преди това поради факта, че не са били преведени и пренаписани. Поезията на Сафо е написана на Еолийски диалект и е било почти невъзможно творбите ѝ да бъдат преведени от тогавашните латински писатели, запознати главно с Атическия и Омировия гръцки диалект. Знаеха от други творци, че Гърция се славела с възхитителна поетеса, чиито поеми бяха вече пренаписани и запазени, но така и не успяха да преведат по-новите ѝ поеми, тъй като не разбираха диалекта.
Но въпреки това, репутацията ѝ на един от най-великите поети в гръцката литература е изградена от хора, които описваха нейния живот, цитирайки нейни творби. Смята се, че някои от посветените на нея биографии са написани докато тя е била още жива или малко след смъртта ѝ, тъй като авторите разполагали с повече информация относно нейния живот, но с изключение на съответстващи надписи върху Пароския мрамор (хронолгия на гръцки исторически събития между 1582-299 пр. Хр.), няма ясна представа какво се е съдържало в нейните творби.
Също бе възхвалявана от Платон (живял от 428/427 до 348/347 пр. Хр.), който също разглеждал еднополовите връзки в своите творби и, който, по думите на някои изследователи, бе вдъхновен от възгледите на Сафо относно любовта. До ден днешен е запомнена като велика лесбийска поетеса, вдъхновила много хора от и извън ЛГБТИ обществото.
Животът на Сафо
Сафо е родена на остров Лесбос, Гърция и е членка на аристократско семейство. Много изследователи са оставали с грешното впечатление, че нейното благосъстояние ѝ е позволявало да живее свободно, но това най-вероятно е било далеч от истината. Истината е, че древногръцките жени са се омъжвали според традицийте и обичайте на техните култури, независимо от техния финансов статус и Сафо със сигурност не е била изключение. Нейната свобода се дължала най-вероятно на факта, че манталитета в Лесбос поставял жените на по-високо ниво, както и, че Сафо сама по себе си била отличителна личност. По думите на историка Уенди Слаткин:
След като вземем впредвид ограниченията, с които жените в Древна Гърция са се сблъсквали, от липсата им на свобода в обществото до неспособноста им да работят или да получават достъп до обучение извън пределите на домакинството, разбираме защо не е имало много отличени [жени] творци от тогавашната епоха. Единствено поетесата Сафо получи признание от страна на гърците; Платон я нарече дванадесетата Муза. Важно е да се отбележи, че тя произхожда от Лесбос, а не от Атина или Спарта, тъй като островът се слави с култура, поставяща жените на по-високо ниво. (42)
Това, за което Слаткин говореше е препратка, в която Платон нарича Сафо „дванадесетата муза“ (или „десетата муза“ според някои историци), възхвалявайки я като една от Деветте Музи, вдъхновили множество шедьоври на изкуството, музиката, танцовите изкуства и поезията. Няма твърдо доказателство, че Платон наистина е казвал подобно нещо и тази негова възхвала най-вероятно е отправена от други писатели и приписана на него. Но въпреки това, фактът, че Сафо е описана по този начин изтъква репутацията ѝ на поет.
Твърди се, че тя е ръководила девическо училище в Лесбос въпреки, че това твърдение произлязло през 19ти век сл. Хр. и е напълно възможно да не е ставало въпрос не за нея, а за нейното протеже, Дамофила, която бе ръководителката на девическо училище в Памфилия. От друга страна, възможно е самата поетеса също да е ръководила подобно учебно заведение и да е предала знанието си на своята ученичка. Дъщерите на заможни родители бивали изпращани при Сафо да се научат как да бъдат красноречиви и изискани за да направят добро впечатление на бъдещите им съпрузи.
Повечето подробности относно нейния живот остават загадка. Знае се, че е можела да свири на лира и е композирала песни, най-вероятно е била омъжена и впоследствие овдовяла, предполага се, че е имала дъщеря на име Клеида (кръстена на майката ѝ) и също, че е имала трима братя на име Еригий, Харакс и Ларихос, последните двама от които са споменавани в поезията ѝ. Произхождала от добро семейство, което най-вероятно се състояло винари или от участници в винарния износ от Лесбос. Също знаем, че е била прогонена на изгнание в Сицилия на база политическите си възгледи. Нейната слава допринесла до издигането на статуи в нейна чест, както и до увековечаването на облика ѝ в керамика и в монети с нейното име и образ. По думите на историка Вики Леон:
В столицата на Лесбос, Митилини, били изработвани монети с образа на Сафо; като някои от тях били изработени през трети век сл. Хр. - деветстотин години след смъртта на поетесата. Сафо (или по-скоро нейната слава) покори Античната цивилизация със своя облик: името и образа ѝ фигурираха върху множество вази, бронзови скулптури и впоследствие, върху римски шедьоври. (151)
Тя е описана като мургава жена с нисък ръст. Въпреки, че проявявала любовен интерес към жени в поезията си, голяма част от историците разубеждават читателя от това да гледа на творбите ѝ като на лични изповеди. През вековете, много поети отпращали своите послания и изразявали своите емоции чрез създадена от тях персона и Сафо най-вероятно е била част от тях.
Начинът, по който тя изразява интимност и дълбочина във взаимоотношенията между две жени ни навежда на мисълта, че тя е лесбийка, но не можем да сме сигурни в това. Картината, описана от Омир, на военните действия на гърците и кръвта, пролята пред Троя не доказва, че той лично е участвал във войната; доказва само, че е велик поет. Тъй като термините „хомосексуалност“ и „хетеросексуалност“ не фигурирали в древногръцкия разговорен речник, нито в лексиката на другите древни народи, напълно възможно е целта на Сафо да е била разглеждането на човешките връзки, независимо от техния полов състав, същевременно обгръщайки много други теми, свързани с човека. Според академика сър Ричард Ливингстоун:
Гръцката откровенност ни разкрива истинските желания на човешкото сърце. Тази откровенност ни отправя към същината на света, извън пределите на човешкото творение, човешката риторика и мисъл, карайки ни да поставяме под въпрос интерпретациите на писателите, които вместо да ни представят ясна и пълна картина на живота, показват само част от нея. Част, която оправдава техните възгледи и предразсъдъци. (286)
Въпреки, че е напълно възможно Сафо да е била лесбийка, не бива да пренебрегнем факта, че нейната поезия разгъва най-различни теми и е възможно просто да са били запазени само стиховете ѝ на тема лесбийска любов. Тези нейни стихове са най-прочути, тъй като разгръщали темата за любовта, тема също толкова популярна в Древна Гърция, колкото в днешни времена.
Сексуалността на Сафо
Широко разпространен е фактът, че Сафо е била хомосексуална поетеса, чиято поезия добила толкова голяма популярност, че изцяло променила значението на думата „лесбийка“ от „жена от остров Лесбос“ към „хомосексуална жена“ още преди края на шести век пр. Хр. Лирическият поет, Анакреон (жив. ок. 582 - ок. 485 г. пр. Хр.), говорейки за Сафо, нарича жените от Лесбос „лесбийки“, използвайки днешното значение на думата. В следния стих, говорителя се опитва да предупреди обожателя спрямо истинските желания на девойката, която не проявява интерес към мъже:
Разбирам, Ерос, ти ме каниш
с момичето да поиграя,
обуло везани сандали.
Но то — нали си е от Лесбос,
красивия — се подигра
на побелелите ми власи,
отвърна погледа си от мен,
по други някой се зазяпа...
(Превод от старогръцки - Борислав Георгиев)
В диалога на Платон във Федър, Сократ възхвалява същевременно Сафо и Анакреон като властелини на любовта, описвайки ги като „прекрасната Сафо и мъдрия Анакреон“ (235c). Доцент Елизабет Пендър твърди, че „причината, поради която Платон отдава почит към Сафо и Анакреон е, че те са успели правилно да изразят удара на любовта“ (1). Твърдението, че самата Сафо, а не нейн персонаж, изрязява своята любов към други жени е подкрепено от други писатели, описващи Лесбос подобно на описанието на Анакреон след установената слава на Сафо.
Въпреки, че тя често бива описвана като хомосексуална поетеса, нейната поезия не съдържа текст, който подвърждава това твърдение. Определяйки я като обратна на база нейната лирика е равносилно на това да определяме Брус Спрингстийн като работник на база неговите песни. Това, което знаем със сигурност е, че тя най-вероятно е била с хомосексуални наклонности и, че нейната слава се дължи на начина, по който тя описва и изразява чувството на любов, изпитвано от всекиго, независимо от тяхната сексуална ориентация.
Академиците Мери Лефковиц и Морийн Б. Фант отбелязаха, че: „Голяма част от поезията на Сафо описва свят непонятен на мъжкия читател: дълбоката любов между жени, изпитвана в свят, целящ да държи половете разделени един от друг“ (2). По този ред на мисли, може да се твърди, че умението на Сафо да изрязява толкова добре лесбийска любов в стиховете си доказва пристрастието ѝ към лесбийство, но отново, не можем да сме напълно сигурни.
Поезията на Сафо
Запазените ѝ творби рефлектират върху дълбоко лични тематики като копнежа, любовта и загубата. По думите на Ливингстоун:
В живота, хората имат много разнообразни интереси, но въпреки това се придържат към същинските си нагони; в случай, че не го направят, рискуват да загубят себе си. Литературата, сянката на живота, подтиква както лирическите герои, така и читателят, да направят точно това. (259)
Изглежда, че Сафо е разбрала това и се е съсредоточила върху най-първичните и трайни човешки емоции. Според доцент Сузан Макалистър:
Сафо е първият гръцки поет, който описва себе си като заредена от любовта. Можем да отправим поглед към най-известния ѝ фрагмент - phainetai moi (известен на български като „Любов“ или „Любовна болка“) - за пример. Тази поема се отличава от тогавашните поеми, написани от мъже, като описва физическата проява на изпитваната емоция. Проявата на любов, описвана от Сафо, е лишена от сексуални намерения. В нито една от поемите ѝ не говори за полов акт между две жени. (Алдрич и Уодерспун, 392)
Вместо това, Сафо набляга върху изпитваните от лирическия говорител емоции, или казано с други думи - тръпката изпитвана повреме на влюбване. Автентичните заглавия на поемите ѝ, с изключение на Молитва към Афродита, са загубени. Днес произведенията ѝ са озаглавени с числа (в зависимост от превода) или заглавието им е първия стих, например фрагмента Phainetai Moi (българският превод бивайки озаглавен с думата „Любов“, която не фигурира в превода на произведението), в който лирическия герой изразява своята любов към чужда жена:
Бог блажен за мене е оня, който
редом с теб седи и говори с тебе,
твоя сладък глас и смеха ти кръшен
слуша отблизо.Ах, сега дъхът ми в гърдите спира...
Щом те взорът мой закопнял съгледа,
секва в миг гласът ми, сподавен в немощ
звук да пророни.И езикът вече скован засъхва,
знойни струйки в жилите буйно бият,
мрак дълбок очите забулва. Чувам
тътен в ушите.Ледна пот избива по всички пори,
тръпки остри цялото тяло кършат.
Аз посървам както трева, бледнея
и отмалявам.(Превод от старогръцки - Георги Батаклиев)
В последния стих „Бледнея и отмалявам“, говорителката описва болката и чувството на безсилие от несподелената любов, която тя изпитва към героинята.
Начинът, по който поетесата структурира фрагментите си е лесноразбираем и се стреми да насочи читателя към момента на емоционално проявление и подобно на всяка въздействаща поема, описва преживяване, разпознаваемо за всекиго. Друг явен пример е поемата ѝ „И ето — тя завинаги си тръгна…“, описваща раздяла. Поемата е посветена на куртизанка, любовница на Сафо, която е принудена да се раздели с поетесата заради свой клиент:
(И ето — тя завинаги си тръгна.)
Не лъжа — бих желала да умра.
Тя плачеше, когато ме напусна.
Течаха топли нейните сълзи:
„Ах, колко съм отчаяна, Сафо.
Кълна ти се — не искам да си ида.“
Отвърнах й: „Иди си с радост, мила,
и спомняй си за мене със добро,
защото съм привързана към тебе.
Аз искам пак сега да ти припомня
красивите и нежни часове,
които ни двете преживяхме…
От рози, виолетки, минзухар
венци плетеше многоцветни ти
до мене и се кичеше със тях.
С венци, изплетени от цветове,
обвиваше ти нежната си шия…
Върху косите си благоухания
разливаше — от мента и босилек —
или на мекото легло до мене
отпусната почиваше блажено…“
(Превод от старогръцки - Борислав Георгиев)
Интимността на поемата е главна характеристика на поезията на Сафо. Освен със своето красноречие, тя се слави със своята иновация в сферата на лириката. Изобретила е нов ритъм, използван в поезията, известен под наименованието „Сафическа строфа“, характеризиран чрез употребата на четири реда, състоящи се от три дълги стиха, четвъртият от които е кратък. Следната поема, известна със заглавието Молба към Афродита (като в някои български преводи е озаглавена Молитва към Афродита) използва съответната структура (макар, че настоящия превод не спазва единадесетте ритъма в първите три стиха на всяка строфа):
Безсмъртна, златотронна Афродита,
Зесова дъще, хитрице,
о, моля те — с терзания и мъки
недей разкъсва моето сърце.
Ела и както някога, Богиньо,
подаваше ухо на моя глас
и щом ме чуваше — напускаше веднага
чертога златен на баща си
и се понасяше към мене мигновено
на свойта колесница, впрегната
с рой малки, пърхащи врабчета,
и литваше към черната земя,
те бързо те довеждаха при мене —
и ти с усмивка на безсмъртното лице
ме питаше какво ми е станало,
защо те викам пак, защо те моля
и лудото сърце какво желае
да ми се случи… „Я кажи, Сафо,
в коя си влюбена, да ти я доведа.
Кажи, Сафо, кажи…
Дори от теб да бяга — ще те гони
и ако дарове не приема — скоро сам
ще ти донася дарове. Ако не те обича
ще те обикне — и да не жалееш вече.“
Ела ми и сега и ме спаси, Богиньо,
от тежки мъки. Направи така —
душата що желае да се случи,
бъди ми ти съюзник, о безсмъртна!
(Превод от старогръцки: Борислав Георгиев)
Важно е да се отбележи, че Сафо не винаги възхвалява своята половинка в произведенията си. В стих от фрагмент 32, тя подчертава: „Никога не съм срещала по-нетърпима жена от тебе, Ирана...“ (Плант, 18). Въпреки това, повечето от проиведенията ѝ съдържат нейни признания в любов, включително нейната Молитва към Афродита, която е единствената цяла и запазена поема, в която лирическата говорителка моли богинията на любовта да ѝ помогне да спечели сърцето на друга млада девойка.
Нейната поезия е била съпроводена от свирене на лира (като по този начин „лирическата поезия“ придобива своето наименование) и представяна пред публики в мероприятия и частни сбирки. Писателя Стобей (жив. 5ти век сл. Хр.), който водил хроники на древни анекдоти, пише следното:
Солон чу своят племенник да пее песен на Сафо докато пиеха вино и, бивайки толкова повлиян, помоли момчето да го научи как да я свири. Ако някой го попита защо, той им отговарял: „Искам да я науча, преди да умра.“ (Florilegium 3.29.58)
Дали това наистина се е случило или не, не е от толкова голямо значение. Важно е какво всъщност говори относно поезията на Сафо. Солон е считан за един от най-големите мъдредци живяли някога, включен сред Седемте мъдредци на Гърция. У него е възникнала идеята за умереността като висша държавна и лична добродетел. Поради тази причина, неговата чувствена реакция на песента на Сафо говори много за нейния талант, щом някой известен със своята мъдрост като него бил до такава степен разчувстван от нейната песен, че е изпитвал желание да я научи.
Заключение
Причината за смъртта на Сафо е неизвестна и до ден днешен. Древногръцият драматург Менандър (жив. ок. 341-329 пр. Хр.) пръв разпространи легендата, според която поетесата се е хвърлила от скала в Лефкадия към своята смърт, поради несподелена любов от страна на красивия лодкар на име Фаон:
...твърди се, че Сафо е първата,
в копнежа си към горделивия Фаон,
хвърлила се, сломена от страст, от скалата
блестяща от далеч. (Фрагмент 258 К, от Лефкадия)
Това едва ли се е случило и е оспорвано от много днешни историци, както и от древногръцкия писател Страбон (жив. ок. 64 г. пр. Хр. - 24 г. сл. Хр.). Лефкадската скала (позната още като нос Лефкас на остров Лефкада) е известна като „скокът на влюбените“, вдъхновен от легенда, според която Афродита се хвърля в морето от скръб за загиналия Адонис. Менандър най-вероятно подхождал с ирония към романтиката, описвайки как жена, известна със своята любов към жените, се самоубива заради мъж.
Подобни легенди относно самоубийство засягат и друга силна и влиятелна жена, Артемизия I (ок. 480 г. пр. Хр.), която според легендите, подобно на Сафо, е скочила в морето и то от същата точка. Историята за нейното самоубийство също е поставена под съмнение. Историята показва, че Сафо е живяла до старини и най-вероятно е починала от естествена смърт но това, подобно на много от нещата, които знаем за нея, не е напълно сигурно.
Това, което можем да кажем със сигурност е, че е била изключително талантлива и влиятелна поетеса, добила слава чрез труда си. Поезията ѝ е била толкова прочута, че според Леон:
Поемите ѝ освен, че биваха пеени, преподавани, цитирани, те същевременно оставяха отпечатък в гръция речник до такава степен, че впоследствие се превръщаха в клишета. Фрази като „любов, която може да те подкоси“ или „по-ценен от злато“. (150)
Тя е била много почитана изпълнителка и нейните композиции продължаваха да бъдат представяни и ценени в продължение на векове след смъртта ѝ. Сафо осъзнаваше влиянието на своите произведения, подчертавайки в един от фрагментите си: „Ще останем запомнени, дори след години“ (Фрагмент 77, Плант, 24). Тя се обръща към поемите си сякаш те са нейни „безсмъртни рожби“, които дори и 2,000 години след смъртта ѝ биват ценени и преиздавани със същия ентусиязъм, с който са били четени по време на Античността.
