Според гръцката митология, титанът Прометей се славил със своята хитрост и ловкост, както и с това, че е дал на човечеството огън и ги е снабдил с умението да обработват метал. Това е нещо, за което Зевс сурово го наказал, пращайки орел всекидневно да яде черния дроб на прикования към скала титан.
Прометей (думата означавайки „предвидлив“) е един от главатарите в битката между титаните и олимпийските богове, ръководени от Зевс, целящи да се сдобият с цялостен контрол над небесата. Битката продължила цели десет години. Прометей накрая взе решение да застане на страната на олимпийските богове след като титаните отказаха да следват примера му да използват хитрини в битката.
Според поемата на Хезиод, Теогония, бащата на Прометей е Япет, майка му Климена (или Темида в някои версии), а братята му били титаните Епиметей (думата означавайки „забравена мисъл“ или „ретроспекция“), Менойтий и Атлас. Един от синовете на Прометей, Девкалион, древногръцкия еквивалент на библейския Ной, е известен с това, че е оцелял по време на мащабно наводнение като се е изолирал в голям сандък в продължение на девет дни. Също е известен като създателя на човешката раса, с помощта на жена си Пира.
Според някои легенди свързани със създаването на човешката раса се твърди, че Прометей е създал първобитния човек от глина, докато според други, всички земни съдания, включително и хората, били съдадени от боговете и е било задача на Епиметей и Прометей да осигурят на всички живи създания дарове, които ще им помогнат да оцелеят и да се развиват. Епиметей бил щедър, снабдявайки животните с козина или с криле, но когато дошъл реда на човека, даровете били изчерпани.
Прометейското издевателство
От съпричастност към немощния и оголен човек, Прометей откраднал огъня от работилницата на Хефест и Атина, намираща се на връх Олимп, пренасяйки го в стъбло копър. С помощта на този дар, човекът ще успее да преодолее своите житейски трудности. Титанът също предостави на човечеството способността да борави с метал, поставяйки началото на металообработката; той също бе запомнен като човек на науките и културата.
Според друга версия на събитията, човечеството отдавна боравело с огън, но когато Прометей в опита си да се изгаври със Зевс го накара да изяде кости и мазнина вместо месо по време на пир на вр. Олимп, беше принуден да поеме последствията от предизвикването на неговия гняв, вследствие на което човечеството бе лишено от огън и хората бяха принудени да ядат месото си сурово. Впоследстие, Прометей открадна огъня, както в предната версия. Това обяснява гръцката традиция, според която костите и мазнината на животното биват оставяни на боговете, докато месото бивало сготвяно.
Наказанието на Прометей
Кражбата на огъня, извъшена от Прометей, вбеси Зевс, което накара бога да накаже титана, отвличайки го далеч на исток, най-вероятно към Кавкас, където Прометей бе завързан за скала (или стълб) докато орел, изпратен от Зевс, редовно ядял черния дроб на титана. Това, което прави наказанието още по-жестоко е фактът, че черният му дроб оздравявал всяка вечер само за да може на следващата сутрин отново да бъде изяден от орела, изтезавайки отново и отново Прометей. За негово щастие, един ден след дълги години мъчение, героят Херакъл, на път да изпълни поредния подвиг, избави Прометей от дългогодишните му мъки като уби със стрела орела. В своята поема Дела и дни, гръцкият поет Хезиод описва как Зевс наказъл човека за това, че се сдобъл с огън като наредил на Хефест да създаде първата жена, Пандора, от глина. Според поемата, тя е отговорна за всички сполетяли човечеството беди - бреме, болест, война и смърт - вследствие на което човекът и бога били окончателно разделени.
Прометей бивал боготворен в Атина, особено от грънчари (които, естествено, се нуждаели от огън за да могат техните пещи да работят) и поради тази причина, в негова чест, биваха организирани ежегодни състезания с факли. Прометей за първи път бива изобразен върху древногръцко спартанско произведение, изработено от слонова кост, през 7ми век пр. Хр., както и върху древногръцка керамика, изработена през ок. 600 г. пр. Хр., изобразяваща наказанието, което той е претърпял. Мита за Прометей и неговото наказание, възложено от Зевс, е основната тематика в книгата на трагичния поет Есхил, Прикованият Прометей.
