Винсент ван Гог (1853-1890) е нидерландски художник от ерата на постимпресионизма, чиито картини са сред най-известните и разпознаваеми творби в историята на изкуството. Изящната техника и пленителните цветове, използвани в творбите му, както и начинът, по който картините му изобразяват красотата на околния свят преобразиха изкуството. Бивайки разпознат едва след смъртта си, историята му хвърля светлина върху истинският живот на твореца, изтъквайки всички трудности и постижения.
Картините Слънчогледи, Тераса на нощно кафене и Звездна нощ са едни от многото негови творби, успели да преобразят изцяло художествения свят, превръщайки се от отличителни творби в емблеми на модерното изкуство. Ван Гог е успял да изобрази околния свят по начин, който се отлчичава от този на неговите съвременници, но въпреки това, вследствие неспособноста му да се издържа чрез своя труд, както и от своето постепенно влошаващото се психическо здраве, той реши да сложи край на живота си, обграден единствено от бедност и самота. Освен картините си, ван Гог остави след себе си множество писма, адресирани към своя брат Тео (1857-1891), както и към други свои познати, описващи живота на твореца - от начините му за справяне с критика и отхвърляне до съкрушителни самопризнания, свързани със самонараняване с цел да се издигне в живота и в света на изкуството.
По време на творческата си кариера, ван Гог е сътворил около 870 маслени картини, заедно с множество скици и акварели. Също така можем да добием представа какво художника е вършел когато не е бил надвесен над платното благодарение на изобилието от написаните от него писма. Художника е написал над 650 писма адресирани към Тео, включващи 41 отговора от него. Неговият по-малък брат му е осигурил финансова подкрепа и му е помогнал с добива на художествени материали; той също така му е помагал да вникне по-дълбоко в художествената сфера като го е държал в течение относно развиващи се тенденции в живописа. Съществуват още 100 писма, адресирани към познати и други художници. Много от писмата съдържат скици, показващи идеи за нови картини и дати. Съществуват също 43 негови автопортрети. Нито портретите, нито писмата са безпристрастни, показвайки ни как творчеството на един художник е многостранно и може да бъде разглеждано по няколко начина извън рамките на неговото творчество.
Биография
Винсент Вилем ван Гог е роден на 30 март 1853 г. в Зюндерт, Нидерландия. Майка му се казваше Анна Корнелия Карбентус (1819-1907) и баща му, Теодорус, беше пастор в нидерландската реформирана църква. Важно е да се отбележи, че трима от чичовците на Винсент са работили с търговията на изкуство. Винсент е бил отдаден ученик, учейки в Зевенберген и Тилбург, и проявявал интерес към рисуване. Учителят му в Тилбург, К. К. Хюсманс, не само насърчаваше Винсент да пресъздаде стари картини, но и да пресъздаде природата по един нов за живописа начин. Неговите ранни рисунки не са успели изцяло да изразят неговия вътрешен талант. През юли 1869 г., Винсент се присъедини към хагския филиал на фирмата Goupil & Cie. Фирмата се занимаваше с продажба на картини и автентични шедьоври. Винсент се справяше добре и през януари 1873 г. бе преместен в брюкселския филиал. През юни бе преместен в лондонския. Винсент продължи да рисува скици, да посещава художествени галерии и придоби усет към английска поезия.
В периода между 1874 и 1875 г., Винсент се премести в парижкия филиал на фирмата, след което се върна в лондонския и обратно в парижкия. Представянето му било незадоволително, поради което бе уволнен през пролетта на 1876 г. Впоследствие пое учителска позиция в Рамсгейт, Англия, след което стана учител под егидата на отец Джоунс, който бе свидетел на неговите проповеди в множество села извън Лондон. Явно бе, че Винсент трудно успяваше да се задържи за дълго на дадено място. Впоследствие се зае да продава книги в Дордрехт към края на 1876 г. Стремейки се към църковна позиция, Винсент се премести в Амстердам през май 1877 г. за да се подготви за теологическия пробен изпит. Той продължи да скицира, наблягайки върху пейзажи.
Ван Гог най-вероятно е искал да осигури на селяните духовна утешение и поради тази причина се посвети на евангелическо мисионерство през юли 1878 г. Той прекара три месеца обучение в Брюксел и въпреки, че не се славеше с дар слово и не му беше дадена служба, той замина за миньорски град в боринажкия район в Белгия през декември 1878 г. Впоследствие получи официална подкрепа, която малко след това изгуби през юли 1879 г. когато се разбра, че е дал голяма част от личните си вещи на бедните. Винсент продължи своята мисия в продължение на 12 месеца докато неговата духовна пламенност не бе утолена. Той продължи да скицира, рисувайки най-често миньори, като следваше съветите и инструкциите на книги на тема теория на изкуството. Някъде през 1879 г., той взе окончателното решение да се посвети изцяло на художествената дейност. Към октомври 1880 г., той се върна в Брюксел с надеждата да се запише в Академията на изкуството, но поради липсата му на финансови средства малко след това бе принуден да се върне обратно в дома на родителите си в Етен през април 1881 г. От 1882 г. нататък, вследствие пътуване из Хага и посещение при братовчеда си художник Антон Мауве (влиятелен член на академията в Хага), Винсент бе насочен към акварелния живопис, с подкрепата на Тео. В същия този период, неговите опити да спечели сърцето на братовчетка си Кий Вос-Стрикер бяха отхвърлени. Кратко посещение у дома завърши със скандал между Винсент и неговият баща, най-вероятно породен от нежеланието на Винсент да ходи на църква. В Хага, с помощта на Мауве, Винсент обзаведе първото си студио.
Vincent van Gogh: A Gallery of 30 Paintings
Редовен художник
След откриването на новото му таванско студио в Шенкуег, Хага, Винсент назначи за модел шивачката и бивша проститутка Класина Мария Хоорник (известна с прякора Сиен). Винсент и Сиен живяха под един покрив, като художникът същевременно помагаше на майката на модела, заедно с двете ѝ деца. Тази негова щедрост не бе одобрена от неговите родители, нито от другите творци в Хага. Братовчедът Мауве отказа да продължи да финансира Винсент, най-вероятно на база различни гледни точки относно неговия прогрес в техническата обработка на картините му. Винсент продължи със своята методика, изучавайки илюстрации и литография. Една отличаваща се скица от периода изобразява страдащ старец, който се е хванал за лице; Винсент я кръсти Оплакващия старец. Неговият напредък бе подчертан в изработена от него поръчка за чичо си Корнелис Маринус, предназначена за оглед в Хага. Посещението на Тео през август 1882 г. тласна Винсент към маслено изкуство. Макар да бе рисковано, тъй като масленото изкуство бе скъпо, Винсент не се отказа и писмата му изразяват любовта му към изучаването на цветовете.
Тео изцяло финансираше Винсент и с цел да го улесни, през септември 1883 г., художникът се премести в по-изгодно местонахождение, Дренте, изоставяйки Сиен. Той не остана там за дълго и пътуваше из Нидерландия, отдавайки се на рисуването на пейзажи и работници, работещи на полетата.
През декември 1883 г., Винсент се върна обратно при родителите си в Нуенен, въпреки че студиото му остана в селото. Теодорус ван Гог почина през март 1885 г., което още повече обтегна напрежението между художника и неговото семейството. Той продължи да рисува, предимно зимни пейзажи, както и портрети на местни тъкачи. Той получи поръчка, състояща се от шест скици, изобразяващи селския живот, нещо, което значително допринесе финансово на Винсент, който през това време разчиташе почти изцяло на Тео, който му осигуряваше ежемесечен надник. Винсент също така припечели малко пари чрез обучаването на местни начинаещи художници. Винсент претърпя пореден удар от несподелена любов от страна на своята съседка, Марго Бегеман, която отказа предложението му за брак поради неодобрение от страна на нейните родители. В творчески аспект, той продължи да се развива. През април 1885 г., той сътвори своята първа открояваща се картина, Селяни, ядящи картофи, творба, която самият той много ценеше. Той също така се потопи в изяществото на пъстрите нюанси. През ноември 1885 г., Винсент, жаден за нови идеи, замина за Антверпен, след което през март 1886 г., след неуспешното си следване в Академията се премести в столицата на европейското изкуство през 19ти век: Париж.
Париж
Винсент придружи Тео в Париж, като заживя с него под един покрив в продължение на две години. От както пристигна през месец март, Винсент посети множество галерии, където от свои връстници разбра за тогавашното течение на изкуството - импресионизма - където светлината преобладава и където с рязки движения на четката и ярки цветове се обхваща даден момент. Винсент бе обучаван от художника Феликс Кормон, пресъздавайки гипсови отливки и черпейки вдъхновение от пъстротата на цветята. Той също забеляза японските дърворезби, добили популярност тогава в Европа, чиито дързост, пъстроцветност и структура той ценил. Рисувал панорами на Париж, най-вече такива изобразяващи Монмартър, включително цяла колекция пейзажи на вятърни мелници, както и един първите му автопортрети.
На Винсент му беше трудно да намери изложба за картините си. Единствено получи подкрепа от негови приятели като импресиониста Жулиен Тангуй (1825-1894), собственик на магазин за художествени принадлежности в Монмартър, който прие картините му в замяна на материали. Винсент състави собствена изложба на модерното изкуство в местен ресторант в периода между ноември-декември 1887 г., където показа както свои творби, така и творби на художници като Пол Гоген (1848-1903) и Анри дьо Тулуз-Лотрек (1864-1901). Нито една от продадените творби не бе сътворена от Винсент. През този период, художникът предложи натюрморт на един търговец и плащаше за храненията си в кафенета като подаряваше картините си на собствениците им. Неговият Автопортрет със сива сламена шапка (1887-8) бе нарисуван тогава и дръзките мазки с четката и използваните цветове показват неговия напредък.
Южна Франция
Винсент, с цел да се наслади на по-топло време, както и да подобри влошаващото си здраве се премести в Арл през февруари 1888 г., търсейки същевременно да избегне бясната конкуренция между парижките художници. Този период ще се окаже най-ползотворния в неговата кариера, поставяйки началото на създаването на множество нови картини. Въпреки, че не бе изцяло изолиран от обществото на южно-френските художници, Винсент не успя да се зближи с повечето от тях. Вместо това, той се сближи с хора като Джоузеф Рулен, местният пощальон, който Винсент редовно рисувал.
Винсент бе вдъхновен от обагрената от слънцето Южна Франция и това оказа влияние върху творбите му, карайки го да използва ярки и изкрящи нюанси. Субектите са вече по-опростени (въпреки куриозното пренебрегване на римските руини в региона от негова страна). През пролетта, той изобрази красотата на разцъфналите дървета в творби като Розов прасковен цвят. С идването на лятото, слънцето и жълтите полета биваха подчертани в творби като Сеяч по залез. Той нарисува множество пейзажи и бе пленен от цветовете на Сент-Мари-дьо-ла-Мер. От друга страна, цветовата гама на Арл е по-разнообразна - от наситените нюанси на жълто и синьо в Тераса на нощно кафене, до червеното и зелено в атмосферата на Нощно кафене. През август, той започна да рисува картини на слънчогледи, които да постави из своята къща, така наречената Жълта къща. Картината, Звездна нощ над Рона, показа непоколебимостта на художника да излиза извън пределите на прагматизма, присъщ на импресионизма. Цветовата му гама вече е изкряща, а формите и фона често преувеличени. Ярките едноцветни фонове често контрастират със семплия субект, нарисувани с кръгови движения на четката, използвайки обилно количество боя. По този начин, той придава на импресионизма символика, събуждайки у наблюдателя силен емоционален отклик. Така бе създаден неповторимия вангогски стил.
Психическата му нестабилност
Винсент проявяваше желание да създаде колектив на художниците в Арл, сред които бяха младите художници Гоген и Емил Бернар (1868-1941). Гоген пристигна в Арл през октомври 1888 г., заживявайки с Винсент под един покрив с осигурената финансова подкрепа на Тео. Двамата художници черпили вдъхновение един от друг - ярките цветове на Винсент се отразиха върху гамата на Гоген, който насърчи холандеца да разнообрази с различни тематики. Живейки общ покрив, двамата често изпадаха в конфликти по между си, особено по отношение на изкуството; Винсент описа споровете им като „бурни“, докато Гоген сподели за насилствени заплахи между двамата. На 23ти декември, двамата изпаднаха в криза. След поредния спор, Гоген прекара нощта в хотел и когато на следващата сутрин се върна обратно в Жълтата къща, изпадна в шок когато видя група полицаи пред дома. Оказа се, че предната вечер Винсент отряза късче от ухото си и го предложи на някоя квартална проститутка. Художника бе настанен в болница и Тео бе призован. Гоген напусна Арл веднага след инцидента. Винсент оправда инцидента на база лошото си здраве; с идването на януари, той отново започна да рисува но мистериозната болест отново го настигна.
През май 1889 г., Винсент доброволно се настани в психиатричната клиника Сен-Пол-дьо-Маусол в Сен-Реми-дьо-Провънс. Въпреки, че художника претърпя множество пристъпи, получи разрешение отново да започне да рисува. Подобно на психическото му състояние, цветовата гама на Винсент посивя. Има вероятност тази промяна да се е дължала на вътрешното му желание да се върне към началото на своята художествена кариера, когато главно изобразявал северния селски живот. Важно е да се подчертае, че през този период създаде нова версия на Селяни, ядящи картофи. Лекарите в психиатричната клинка диагностицираха художника с епилепсия. Изследвания, проведени през 20ти и 21ти век, навеждат на мисълта, че творецът най-вероятно страдал от шизофрения или сифилис (сведения показват, че е бил подложен на лечение за венерическа болест в Хага) или, че е предозирал с абсент или и трите. В някои от писмата си, Винсент описва „болестта на твореца“ (LT 574) но въпреки това не свързва болестта с изкуството си; твърди, че двете не са свързани по между си.
След леко оздравяване, Винсент получи разрешение да рисува портрети на близките полета и маслинови овощни градини, след което отново бе сполетян от психически пристъп, поглъщайки доза маслена боя. Художника претърпя няколко пристъпи до февруари 1890 г., удължавайки престоя му в клиниката. През май 1890 г., по препоръките на Тео и Камий Писаро (1830-1903), Винсент отиде за консултация при д-р Пол Гаше (1828-1903) в Овер-сюр-Уаз в Северна Франция. Гаше бе практикуващ лекар, кардиолог и привърженик на хомеопатията. Също така подкрепял импресионистите. Винсент отседна в близък хотел и често посещаваше Гаше, след което нарисува портрет в негова чест, заедно с картина на цветята в градината му. Може би вследствие на своята изострена чувствителност, художника стана по-плодовид от всякога, рисувайки нова картина всеки ден.
Неговата смърт и наследство
На 27ми юли, ван Гог претърпя поредния пристъп докато рисуваше, седнал върху поляна. Извади пистолета си и се застреля но въпреки това успя да се домъкне до хотелската си стая. Тео отново бе призован. Когато пристигна, Винсент още бе жив, но на 29ти юли сутрина почина поради усложнения свързани с раната му. Това, което направи смъртта му още по-болезнена, бе нараствашия интерес от страна на художествените критици към неговото изкуство малко преди самоубийството му. Няколко месеца преди смъртта му, негови картини бяха изложени в галерии в Париж и Брюксел (където той продаде картина). Художника бе погребан в гробището в Овер.
Творбите на Винсент ван Гог бяха изложени още през началото на деветдесетте години на 19ти век в Амстердам, Париж и в други градове, където символизма се пробуждаше като независимо движение в изкуството. Според мнозина, ван Гог свързваше импресионизма, направление, известно със своя преход между светлина и цвят, с експресионизма, направление, чрез което художниците изразявали своята емоционална нестабилност. Той е определян като постимпресионистки художник, който използва движенията на импресионизма, смесвайки ги със символика и изразяване на емоции. Негото направление в историята на изкуството не е от голямо значение относно стойността на неговите творби според зрителите и колекционерите. Картините на ван Гог са били многократно продавани за милиони долари на търгове от средата на 20ти век насам.
Ван Гог е много повече от обикновен художник. Изборът му да подписва своите картини със собственото си име „Винсент“, заедно с неговия разпознаваем стил, откровени писма и болезнена борба с психическото си здраве успяха да сближат твореца с неговата публика по невиждан досега начин. Легендата за ван Гог допринесе до създаването на много разпространени архетипи като „лудият гении“, „изтормозеният артист“ и „неразпознатият талант“, които до ден днешен фигурират в художественото пространство. Малко художници са успели да ни пленят с тяхното въображение и да ни заинтригуват по същия начин, по който художници като Винсент ван Гог са успели. Съпричастието, което изпитваме към него не идва от нищото и е вседствие на това, което самият Винсент най-много е искал да постигне: „Някой ден ще разкрия това, което един ексцентричен позьор като мен крие в сърцето си.“ (LT 218D).
