Просвещението е политическо и философско движение, произхождащо от Европа и Северна Америка, течащо от края на 17ти век до края на 18ти век. Целта на самото движение е откриването на нови подходи в областта на философията, науката и политиката. Главната цел е възхваляването на човешкия разум като инструментът за постигане на човешко развитие, както и изграждането на свобода, чрез която е възможно постигането на лично щастие.
Корените на Просвещението
Епохата на Просвещението се простира от края на 17ти век до края на 18ти век. По време на Ренесанса (1400-1600), интелектуалците и творците, вдъхновени от античността, допринесоха до зората на Хуманизма: движение, чиято цел е увековечаването на „Гражданската добродетел“, както и осъзнаването на пълния човешки потенциал и използването му както за доброто на самия човек, така и за човечеството като цяло. Главните принципи на Просвещението са породени вследствие събитията на Протестантската реформа (1517-1648), целяща да намали влиянието на християнската църква във всекидневния живот на обикновения човек. Повечето просветители не са атеисти, но смятат за необходима проявата на толерантност към другите религии.
Думата „Просвещение“ произлиза от думата „светлина“, символизирайки прехода към просветление от „мрачното“ Средновековие. Въпреки, че Средновековието е блестяло със своите постижения в областта на културата, неопровержим е фактът, че религията, мистицизмът и сляпото подчинение към властта са стояли дълбоко в основата на епохата преди появата на философията, появила се през 17ти век, целяща да промени изцяло общия мироглед. Тогавашните философи стигнали до извода, че е безумно човек безусловно да се подчинява на даден закон, само защото той от векове не е бил оспорван.
Просвещението бележи началото на нова епоха на свободомислие, насърчаваща оспорването на общоприети вярвания. Подобно на експериментите, целящи да разгадаят тайните на природата, извършени от учени в разцвета на Научната революция, философите на Просвещението търсили логични отговори на въпроси, свързани с човешкото общество - как бихме могли да живеем заедно в цялостно общество, как можем да бъдем праведни граждани, каква е най-праведната форма на власт, какво всъщност е щастието и как то би могло да се постигне. Течението може да бъде описано на кратко като ожесточена борба срещу страха, бореща се за придобиването на нови знания, отричайки ненужната проява на емоция. Вярата, надеждата за по-добро бъдеще и критичния поглед към околния свят стоят в основата на философията. Именно поради тази причина, просветените философи могат да бъдат наречени „апостоли на свободомислието“.
Предшествениците на Просвещението
Просвещението е движение, водено главно от философи, въпреки че не малка част от тях са писатели на книги извън сферата на философията, както много от тях са взимали участие в политически изяви. Именно поради тази причина, те биха били по-добре описани като „интелектуалци“. Тези мислители поставяли под въпрос общоприетата гледна точка и е важно да се подчертае, че те често са изпадали в спорове по между си, тъй като не винаги са стигали до едно и също заключение спрямо често задавани въпроси. Черпенето на нови знания и търсенето на отговори е бил дълъг процес, изискващ усилие и търсене на отговори от най-различни източници. Ако погледнем назад, разбираме, че днес живеем в свят, изграден върху принципите на Просвещението, за разлика от основоположниците на движението.
Основните девизи на Просвещението са поставени от група интелектуалци, познати също като патриарсите на просвещенската философия. Членовете на групата са Френсис Бейкън (1561-1626), Томас Хобс (1588-1679), Рене Декарт (1596-1650), Барух Спиноза (1632- 1677) и Джон Лок (1632-1704).
Бейкън наблегна върху откриването на нови методи за произвеждане на научни експерименти, чрез които човечеството може да разгадае тайните на природата и съответно да се подобри. Подходът на Бейкън към придобиването на нови знания оказа изключително голямо влияние върху просветените философи, будейки у тях надежда за по-добър свят чрез взаимно сътрудничество.
Според английския политик и мислител, Хобс, хората са живели като диваци преди появата на човешките закони. Той смята, че за да има ред в обществото, хората са длъжни да спазват отредените в тяхна полза закони, чрез взаимно неизказано съгласие да се придържат към дадени обществени норми. Според него, човек е склонен да се води единствено спрямо неговите лични интереси и поради тази причина всяка просперираща цивилизация се нуждае от политическа йерархия. Тези негови изводи са изразени в книгата му „Левиатан“, кръстена на библейското чудовище. Идеите на Хобс, както и неговата цел да откъсне философията, морала и политиката от религията накараха много от привържениците на Просвещението да се замислят.
Френският философ, привърженик на рационализма, Декарт, твърди, че е необходимо да се поставя под съмнение всякаква предоставена информация, тъй като човешката интуиция е подвеждаща. Тази негова теза е изградена върху девиза Cogito, ergo sum - „Мисля, следователно съществувам“. Неговата теория за човешкия разум постави началото на „Картезианството“, стигайки до извода, че човешкия ум и човешкото тяло си взаимодействат по един необясним за човека начин. Въпреки, че някои критици подходили с недоверие към Картезианството, смятайки че то би довело до нихилизъм и краен скептицизъм, е важно да се подчертае, че самото учение било от изключително голямо значение за Просвещението, наблягайки върху необходимастта от критично мислене, поставящо под въпрос знанията, предавани от предишни поколения - знания, често опиращи се върху лични убеждения.
Холандецът Спиноза оспори вярата в суеверия и постави под въпрос Божията роля в битието на обикновения човек. Според Спиноза, себепознанието и връзката с духовното може да се постигне чрез усвояването на умствения капацитет и изучаването на околната среда. Той също така подкрепя толерантността към чуждите религии.
Според англичанина Лок, постигането на гражданска свобода е възможно само чрез ограничена намеса от страна на правителството. Според него, правото на собственост е неоспорвано човешко право. В идеалният свят на Лок, намесата на правителството е допустима само ако включва разделение на властите и ако е в полза на народа. Също смята, че народът има правото да свали правителството от власт в случай, че то действа против техните интереси. Лок вярва, че хората са способни да работят задружно с цел постигане на общото благо. Бил привърженик на затвърдяването на човешките права, дори и на тези, които се противопоставят на монархията и христянството. Според него, гражданите са равнопоставени и управляващите са длъжни им осигурят образование, което би ги насърчило да бъдат разумни и толерантни членове на обществото. За разлика от другите мислители, идеите на Лок не само вдъхновиха другите философи, но и оказаха влияние върху множество световни събития.
Просвещението се слави с много други прословути мислители, които не са споменати в статията. Например немският енциклопедист Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), който вярвал, че цялото знание е взаимосвързано. Казано в общи линии, пътят на Просвещението е начертан още преди появата му и е зависело от тогавашните философите да рефлектират върху собствените си идеи за да открият правилната насока за човечеството - как хората трябва да живеят и какъв е правилният начин за добиване на знания.
Десет прословути мислители на Просвещението
Поемайки по начертания път, нова вълна мислители допринесоха до разцвета на западната ерудиция. Макар и често да са изпадали в конфликти по между си, споделяли една обща цел - създаването на по-добър свят.
Един от първите ръкописи на Просвещението е книгата „Principia Mathematica“ на Исак Нютон (1642-1727), издадена през 1687 г. Тази книга стои в основата на Научната революция благодарение на тезата, че светът може да бъде разбран единствено с помощта на науката или по-конкретно математиката. Откривайки гравитацията (както и много други научни открития), Нютон стигна до заключението, че използването на логика и размисъл е най-ефикасния начин за добиване на информация. Философите приложили тази методика в своя труд. Нютон също така подчерта хармоничния ред в природата, който тогавашните философите са се стремяли да осъществят и при хората.
Френският философ Монтескьо (1689-1757) е бил строго против авторитарната форма на управление. За разлика от Лок, той положил повече изследвания в областта на политиката и е смятан за откривателят на политологията. Важно е да се отбележи, че той подкрепя разделението между изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Той е един от многото мислители, подкрепящи законите, защитаващи гражданската свобода, ограничаващи намесата от страна на правителството и подкрепящи толерантността. Едно от препятствята, с които просветените философи са се сблъскали е въвеждането на книгата на Монтескьо, озаглавена „За духа на законите“, в Католическия индекс на забранените книги през 1751 г.
Френският автор Волтер (1694-1778) е известен още като „най-влиятелния основоположник на Просвещението сред своите съвременници“ (Чисик, 430). Славата му е изградена не на база нови постижения в сферата на философията, а върху своята неприязън спрямо отживелите обществени възгледи. Той е бил против огромното влияние на Католическата църква и е подкрепял гражданската свобода, както и религиозната толерантност. Според него хората притежават вродена способност да проявяват съпричастност и да мислят рационално. Също така порицавал философите, неспособни да приложат практични идеи за разрешаването на широкоразпространени обществени казуси.
Шотландският философ Дейвид Хюм (1711-1776) изяви мнението, че хората притежават вградена способност да извършват морални действия и да проявят съпричастност, същевременно оспорвайки ползата от религията. Той вярва, че макар и знанието да се придобива чрез трупане опит и знания, някои теории винаги ще останат загадка за човечеството. Пример за това е въпросът - „Защо съществува зло?“. Хюм смята, че емоцията и разума вървят ръка за ръка.
Теорията на швейцарският мислител Жан-Жак Русо (1712-1778) съдържа части от теориите на Хобс и Лок относно човешката природа. Неговата теза гласи, че човек по природа е свободен, равнопоставен с другите и притежава два главни инстинкта - инстинкт за самосъхранение и съчувствие. За да може обществото да се развива в положителна посока е необходимо хората в него да бъдат сплотени. Според Русо, постигането на общото благо изисква компрометирането на някои права, което би било по-приемливо от премахването им изцяло. Общото благо винаги е в полза на човека. Русо признава необходимостта от закони и стабилно правителство, което би предотвратило допускането на грешки при постигането на обща цел, както и защитаването на имуществото. Друга негова цел бе отстраняването на неправдата и неравенството чрез образоването на гражданите, което би ги научило да проявяват безкористност.
Убежденията на французина Дени Дидро (1713-1784) могат да бъдат сведени към неговия хуманизъм, в основата на който стои прилагането на съвременни, нерелигиозни и научни аргументи, целящи да оспорят архаични, едностранни убеждения. Дидро е редакторът на многослойната „Енциклопедия или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ („Encyclopédie ou Dictionnaire raisonné des sciences, des arts et des métiers“ - на Фр.), известна още с прозвището „Библията на просвещението“ и провъзгласена от Н. Хемпсън за „Сборник на просветените разбирания за политиката, философията и религията“ (86). Дидро също редовно съветвал императрицата регент на Русия, Екатерина Велика (1762-1796) и пруският крал Фридрих Втори (1712-1786), които често били наричани „деспоти на Просвещението“.
Адам Смит (1723-1790) е шотландски философ и икономист. Според него, икономиката е наука, подвластна на определени закони - така наречаната „Невидима сила“. Тези закони, както всички други, могат да бъдат доказани последством влагането на логика и проявата на находчивост. Славата на Смит е изградена върху неговата неприязън спрямо правителската намеса в пазара и впоследствие той е провъзгласен за откривателя на либералната икономика. А. Готлиб определя книгата на Смит „Богатството на народите“ като „Основоположният ръкопис на съвременната икономика“. (198).
Немският философ Емануел Кант (1724-1804) оспори ефикасността на рационализма в Просвещението като според него някои неща са необясними за човека, например неговото разбиране за времето и пространството. Този вид знание е вграден в нашето подсъзнание без ние да го усещаме. Тук е важно е да се подчертае, че Кант насочи философското движение в посока, в която се разглеждат абстрактни понятия и теории. Той е вярвал, че човешкия морал се измерва спрямо намерения на даден човек, независимо от техните последици, изцяло зависещи от обстоятелствата. Добрите действия произлизат вследствие придържането към дадени принципи. Например ако човек е научен от ранна детска възраст да не лъже, той не би лъгал. Кант също наблегна върху необходимостта от толерантност, образование и международно сътрудничество.
Според Едмънд Бърк (1729-1797) всяка държава, включително такава основана върху религиозни принципи, е изградена вследствие на дълга и богата история, която всяко следващо поколение е длъжно да уважава. Той също така смята, че интуицията и въображението са равнопоставени по важност на логиката.
В неговата книга „Здравия разум“, Томас Пейн (1737-1809) призова американските колонии да се противопоставят на британското владичество. Пейн отрече робството, както и всякакъв вид преимущество, като според него всеки човек е равен пред закона и съответно заслужава правото на глас, заедно с което подкрепял прогресивна данъчна система, която би подпомогнала създаването на по-справедливо общество.
Тук са описани само десет мислители на Просвещението, но има много, които за съжаление не сме успели да споменем. Идеите на Просвещението продължиха да се развиват години наред. Чезаре Бекария (1738-1794) призова реформа на наказателната система, отстранявайки крайно тежките наказания за престъпници. Мери Уолстънкрафт (1759-1797) е известна със стремежа си към постигането на равноправие между мъжете и жените в сферата на образованието, наблягайки също върху потенциалните дивиденти на едно егалитарно общество. Джереми Бентъм (1748-1832) предложи нов подход в измерването на успеха чрез утилитаризъм или казано с други думи - „колкото повече има един човек, толкова по-щастлив е той“. След 18ти век, главната цел на Просвещението премина от размяната на идеи, целящи да подобрят обществото в предприемането на мерки за създаването на такова.
Нови идеи на едно място
За да може разпространението на нови идеи да бъде постигнато, необходимо бе създаването на нови методи за разпространяване на информация. Пресата подпомогна както чрез разпространението на много нови книги на достъпна цена, така и чрез печатането на брошури, монографии и списания. Европейската печатна индустрия бе в своя разцвет. Появиха се много нови идеи, както и нова критика, стимулираща тяхното разпространение и развитие.
Други места, където интелектуалците можеха да провеждат срещи и дискусии бе в новопостроените академии и обществени места, където биваха разпространявани списания, заедно с много други книжа. Хората често се събираха в кафенета, където водеха дискусии. Салоните за красота също бяха място, където се обсъждаха различни теми, предимно в Париж, но в последствие и по цял свят. Тези салони, които често били ръководени от жени, се превърнаха в място на водене на дискусии не само между интелектуалци, но и между най-различни прослойки на обществото. Може би за първи път философи, творци, политици и бизнесмени можеха да провеждат заедно разговори в непринудена обстановка. Салонът за красота се превърна в място, където за първи път интелектуалци и артисти можеха да проведат разговори с аристократи и други заможни хора, подпомагайки разпространението на нови гледни точки.
Последствията от Просвещението
Просветените мислители вярвали, че пътят към прогреса на човечеството се опира върху развитието на човешката дейност. Прогресът в сферата на науката и технологиите, както и придържането към либерална политика биха довели до създаването на по-добро качество на живот за всеки. Появиха се множество реформи, целящи да предотвратят глада, болестта и бедността. Настъпи също така основна промяна в сферата на образованието, насърчаваща младите граждани да наблегнат върху своето развитие. Паралелно на развитието в социален аспект се появи икономическата система наречена laissez-faire (което на френски означава „остави да се случи“ или казано по друг начин - „безпристрастие“), чиято основен принцип се гради върху изграждането на свободен пазар без външна намеса от страна на правителството. За разлика от Средновековието, съвременната либерална политика на Просвещението се опира върху принципа, че не всяко човешко действие подлежи на порицание от страна на държавата.
Впрочем могат да бъдат разглеждани много други последици от Просвещението. По думите на Н. Хемпсън: „повърхностния прочит на законите на Просвещението би заблудил читателя, карайки го да мисли, че движението е безпочвено.“ (Камерън, 296). Някои от тези последици включват еманципацията на еретиците, заедно с което вещиците спират да бъдат изтребвани посредством горене на клада. Крепостничеството среща своя край и впоследствие изтезаването спира да бъде част от съдебния процес. Тези промени бяха последвани от движения, целящи да сложат край на робството и смъртната присъда. Правителството спря да бъде подвластно на христянската църква в множество държави, включително Франция. Бяха открити много нови университети и библиотеки и впоследствие бе осъществена демократична система на гласуване.
Влиянието на новоизвоювания прогрес в областта на науките може да бъде видяно в нарастването на Британската индустриална революция (1760 - 1840), както и в икономическото развитие в световен мащаб. Много просветени мислители предвидиха потенциалния погром в следствие от прогреса. Дадоха за пример нарастването на така наречения „краен индивидуализъм“, противопоставящ се на общото благо, както и развитието на технологиите, които биха отчуждили голама част от народа и биха унищожили околната среда.
Не само интелектуалците се стремяха към по-добро бъдеще. Рано или късно техните идеи се докоснаха до по-нишите прослойки на обществото. Обикновените хора започваха да предприемат мерки с цел да променят животите си, както и да повлияят на политическата система в държавите, в които живееха. Най-прословутите примери са Френската революция и Американската война за независимост. Водещите революционери често цитираха философи от зората на Просвещението; документи като Декларацията за правата на човека и гражданина и Декларацията за независимост са изпълнени с термини, използвани от тогавашните философи. Примери са термините - „неотменими права“ и „правото на щастие“.
Противниците на Просвещението
Сферата на изкуството посрещна Просвещението със скептицизъм, създавайки в отговор културно движение в областта на художественото изкуство и литературата наречено „Романтизъм“ (1775-1830), целящо да подчертае спонтанната и непринудена красота на живота.
Други критици оспорили двусмислието на движението, конкретно неговото наблягане същевременно върху индивидуалността и колективизма. Критиците отбелязаха, че принципите на Просвещението се противопоставят на важни традиции и религиозни убеждения, стоящи в основата на изграждането на човечеството в полза на евентуален „прогрес“ в сферата на науката и технологиите, който би осакатил основните човешки ценности. Според тях, европейските философи целели да загърбят това, което ни отличава като вид. С други думи, смята се, че Просвещението стои в основата на всички злини на модерното общество - от Холокоста до унищожението на Амазонската екваториална гора. Много историци биха оспорили тези критики, твърдейки че човек би стигнал до това заключение ако погрешно тълкува ценностите на Просвещението. Нещо, което статията се старае да предотврати.
През 21ви век, свободата и толерантността, извоювани по време на Просвещението, фигурират на много места по света, но не навсякъде. Ограничението на свободата чрез прояви на расизъм, политически екстремизъм и религиозен фанатизъм са, до ден днешен, неизменна част от човешкото общество. Според историка Х. Чисик:
Ключовите ценности на Просвещението не могат да бъдат внезапно вкоренени в обществото. Те трябва да бъдат приети от всяко следващо поколение по естествен и плавен начин, иначе лесно могат да бъдат загърбени и изгубени.
