---
title: Изкуството на Древен Египет
author: Joshua J. Mark
translator: Rozalia Zlatkova
source: https://www.worldhistory.org/trans/bg/1-16091/
format: machine-readable-alternate
license: Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike (https://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/4.0/)
updated: 2026-10-06
---
# Изкуството на Древен Египет
_Автор: [Joshua J. Mark](https://www.worldhistory.org/user/JPryst/)_
_Преведено от [Rozalia Zlatkova](https://www.worldhistory.org/user/rozalia)_
Древноегипетските произведения пленяват хората в продължение на хилядолетия. Първите гръцки и римски творци черпели вдъхновение от египетските похвати и тяхното изкуство вдъхновява хора по цял свят до ден днешен. За разлика от съвременните творци, древноегипетските художници и скулптори запазват изцяло своята анонимност поради една много интересна причина: тяхното изкуство е създадено с прагматична цел, докато съвременното изкуство е създадено почти изцяло с идеята да грабне окото на зрителя. Прагматичното изкуство се създава с цел да оправдае очакванията на потребителя и е изработено спрямо неговия интерес и необходимост, докато естетическото изкуство - дори и то да бъде направено по поръчка - предава посланието и погледа на твореца, като той вследствие може да добие популярност чрез него.
Древногръцкият скулптор Фидий (ок. 490-430 г. пр. н. е.) определено осъзнавал необходимостта от създаването на статуя на Атина или Зевс но главната му цел винаги е била да създаде творба, галеща окото на зрителя, да създаде „произведение на изкуството" спрямо днешното значение на думата, а не просто инструмент за употреба. Всеки древноегипетски шедьовър изпълнявал своята практическа цел: в статуиите, душите на боговене и покойниците намирали убежище; стенописите на гробниците изобразявали сцени от живота на покойника, с цел да запазят неговата памет или откъси от рая за да може покойника да разбере как да си проправи път до там; талисманите и амулетите предпазвали от беди; статуетките гонели злите и разярени духове; огледалата, къмшиците и козметичните шкафове имали своето функционално предназначение и керамичните изделя служели за пиене, хранене и съхранение. Според египтологът Гей Робинс:
> До колкото знаем, древните египтяни не са разполагали с дума, съвпадаща по значение на нашата дума „изкуство". Имали са думи в речника си, определящи различните видове монументи, които до ден днешен определяме като примери за египетско изкуство - „статуя", „плоча", „саркофаг" - но нямаме причина да вярваме, че тяхното значение съвпадало с нашето. (12)
Въпреки че днес древноегипетското изкуство е поставяно на висок пиедестал и продължава да привлича вниманието на множество музеи, включващи го в техни изложби, древните египтяни никога не биха погледнали над своето изкуството през същата призма и със сигурност биха намерили за странен начинът, по който извисяваме техните творби без прецедент в нашите музеи. Скулптирането е създадено и изпозвано с определена цел и същото може да бъде казано за всеки друг вид изкуство. Терминът „изкуство за изкуството" е бил непознат и, може дори да се каже, непонятен за древните египтяни, за които изкуството било преди всичко функционално.
### Египетската симетрия
Разбира се, това не означава, че египтяните са нямали естетически усет. Дори йероглифите им са написани по прилежен начин. Едно йероглифско изречение може да бъде написано от ляво на дясно или от дясно на ляво, от горе на долу или от долу на горе, изцяло спрямо начина, по който завършеното изречение би изглеждало. Казано по-просто, всяка творба трябва да е красива но причината, поради която е създадена, се свежда до една единствена цел: функционалност. Въпреки това, красотата на египетското изкуство се дължи на египетския принцип за симетрия.
Съвършеният баланс, стоящ в епицентъра на египетското изкуство, е отражение на културната ценност *ма'ат* (хармония), която е основоположен принцип на цивилизацията. *Ма'ат* освен, че представлява основен и социален ред, стои в основата на създаването на света, сътворен от боговете, създали една подредена вселена отвъд необятния хаос. Понятието за цялост и единство възникна от онзи „хаос", съществуващ преди боговете да създадат дуализма - нощта и денят, жената и мъжът, мракът и светлината - точно този дуализъм е регулиран от *ма'ат.*
[  Прото-историческа египетска статуя Osama Shukir Muhammed Amin (Copyright) ](https://www.worldhistory.org/image/3473/proto-historical-statue-from-egypt/ "Proto-Historical Statue from Egypt")Поради тази причина, египетските храмове, палати, домове и градини, статуи и картини, пръстени и амулети са създадени, следвайки принципа за симетрия. Според египтяните, техните земи са изградени по образ и подобие на света на боговете и когато човек си отиде от този свят, той бива изпратен към рай, отговарящ на неговите очаквания и желания. Когато един египетски обелиск е създаден, той винаги е съпровождан от негов близнак и за тези два обелиска са били смятани за божествени творения, създадени в рая. Дворовете на храмовете били създадени с цел да отразят творението, *ма'ат, хека* (магия), както и задгробния живот със същата симетрия, с която боговете са създали света. Изкуството отразява божественото съвършенство, докато същевременно предоставя функционална цел.
### Напредък в исторически аспект
Изкуството на Древен Египет разказва предимно историята на елита, на висшата класа. По време на по-голяма част от египетската история, хората с ограничени възможности не са разполагали с възможността да разкажат историята си чрез художествени творби, а историята на египетската цивилизация се извисява главно чрез нейното художествено и културно наследство. Гробниците, стенописите, надписите, храмовете, дори и голяма част от литературата, всичко това ни дава представа за живота на тези от висшата класа и само и единствено чрез тях можем да добием някаква представа относно живота на тези с нисък финансов статут. Този образец е изграден още преди хрониката на тяхната култура. Изкуството им се появява още през Додинастичния период на Египет (ок. 6000 - ок. 3150 г. пр. н. е.), под формата на каменни рисунки и керамика и чак през Архаичния период (ок. 3150 - ок. 2613 г. пр. н. е.) започва да се изгражда под формата на плочки, като най-известният пример е плочката на Нармер.
Плочката на Нармер (ок. 3150 г. пр. н. е.), известна още под името „Палитрата на Нармер", представлява двустранна плоча от варовик, върху която са изобразени сцени от обединението на горен и долен Египет от Нармер. Ролята на симетрията става ясна като погледнем композицията, изобразяваща главите на четири бика (символ на силата) върху горната част на плочката, като симетрично подредените фигури, изобразени отдолу, предават случилото се. Тази творба се счита за шедьовър на изкуството през Архаичния период и ни показва колко напреднали египетските творци всъщност са били.
[ ![Narmer Palette [Two Sides]](https://www.worldhistory.org/img/r/p/750x750/4412.jpg?v=1782723135-1721384182) Плочката на Нармер \[Двете ѝ страни\] Unknown Artist (Public Domain) ](https://www.worldhistory.org/image/4412/narmer-palette-two-sides/ "Narmer Palette [Two Sides]")Създаването на пирамидата на Крал Джосер (ок. 2670 г. пр. н. е.) от архитекта Имхотеп (ок. 2667 - 2600 г. пр. н. е.) ни показва колко надалеч е стигнало изкуството след плочата на Нармер. Вътрешността на пирамидата на Джосер е украсена отгоре и отдолу с лотусови цветове, тръстики и джед символи, като самата пирамида служи като пример за египетския занаят, свързан с изграждането на паметници.
Изкуството по време на Старото египетско царство (ок. 2613 - 2181 г. пр. н. е.) се превърна в символ на елита и тогавашните произведения бивали създавани с цел да задоволят вкуса на висшата съслойка на Мемфис. Статуите по време на Архаичния период наподобяват тези от ранните години на Старото царство, за разлика от други форми на изкуство (живопис и писане), които изтъкват със своята изтънченост по време на Старото царство. Най-великите шедьоври на Старото царство са, разбира се, Пирамидите и Големият сфинкс в Гиза, известни до ден днешен, както и по-скромнни паметници, в които са вложени същата прецизност и усет. Важно е да се отбележи, че изкуството и архитектурата на Старото царство са били изключително ценени от следващите поколения египтяни. Някои владетели и благородници (например Хаемвесет, четвъртият син на Рамзес II) заповядвали направата на произведения в стила на Старото царство, включително своите гробници.
По време на Първият преходен период в Египет (2181 - 2040 г. пр. н. е.), вследствие погрома на Старото царство, творците са се сдобили със способността да изразяват своите лични и обществени възгледи свободно. Липсата на централно правителство, което да поръчва творби означава, че областните управители могат да поискат направата на частни произведения, които да изтъкнат в добра светлина техните провинции. Тези отделни области също стигнали до заключението, че вече имали достъп до по-голям капитал, и че не е имало необходимост да финансират Мемфиз. Достъпът до по-големи финансови възможности позволи на по-голям брой творци да създадат произведения в свой стил. Масовото производство влезе в сила по време на Първия преходен период и допринесе до сливането на стилове, което от своя страна направи произведенията по-отличителни но същевременно понижи тяхното качество, в сравнение с тези от Старото царство. Най-явният пример за тази промяна може да се разгледа в производството на първоначално ръчно изработваните шабти фигурки, поставяни в гробниците.
[  Шабти фигурки koopmanrob (CC BY-SA) ](https://www.worldhistory.org/image/176/shabti-dolls/ "Shabti Dolls")Изкуството процъфтя по време на Средното царство на Древен Египет (2040-1782 г. пр. н. е.), известно още като възхода на древноегипетската култура. Великите статуи били построени през този период, както и великия храмов комплекс Карнак в Тива. Идеализма на Старото царство бе заменен от реализма на новопоявилите се статуи и картини, заедно с което нисшата класа намери своето място в изкуството, за разлика от преди. Средното царство проправи път на Втория преходен период на Древен Египет (ок. 1782 - ок. 1570 г. пр. н. е.), през който племето Хиксоси притежаваше голяма част от региона Делта, докато нубийците навлизали от юг. Изкуството на периода, произведено в Тива, запазва характеристиките на Средното царство, докато това на нубийците и хиксосите - две племена, които са отправяли почит към египетското изкуство и са го пресъздавали - се различава по размер, качество и обработка.
Новото царство на Древен Египет (ок. 1570 - ок. 1069 г. пр. н. е.) е най-известният древноегипетски период, допринасяйки с едни от най-изящните и най-известни шедьоври на изкуството. Бюста на Нефертити и златната посмъртна маска на Тутанкамон произхождат от периода. Изкуството на Новото царство се слави със своето високо качество спрямо визията си, както и със своето майсторство, придобито чрез сключването на взаимоотношеиня с други куртури. Тази ера бележи египетската империя и металургията на народа Хети - народ, към който египтяните били приятелски настроени и към който подхождали с равноправие - това допринесло до производството на погребални артефакти, оръжия и още художествени произведения.
Следвайки стъпките на Новото царство, Третия преходен период (ок. 1069-525 г. пр. н. е.) и Късният период на Древен Египет (525-332 г. пр. н. е.) са се постарали да запазят високия стандарт на изкуството на Новото царство като същевременно го съчетали със стила на Старото царство в опита си да уловят постепенния погром на Египет. Персийското влияние по време на Късния период бива заменено от гръцкия принос, присъщ на династията Птолемей (323-30 г. пр. н. е.), който съчетава стандартите на Старото царство с техниката на Новото царство и този образец се задържа до въстанието на Римския период в Египет (30 пр. н. е. - 646 г. сл. н. е.), бележейки на края на египетската култура.
### Видове изкуство, детайли и символика
Видовете изкуство през всяка една от епохите варирало спрямо човешките нужди, необходимите средства и финансови възможности. Богатите египтяни разполагали с изящни огледала, козметични кутии и буркани, бижута, украсени ножници за ножове и мечове, изтънчени лъкове, сандали, мебели, колесници, градини и гробници. Всеки един детайл съдържал в себе си символика. Подобно на бика, изобразен върху плочката на Нармер, символизиращ силата и властта на краля, всяка картинка, десен, орнамент и детайл изразява нещо определено, свързано със собственика.
Един от най-явните примери е златният трон на Тутанкамон (ок. 1336-ок. 1327 г. пр. н. е.), на който младият крал седи със съпругата си Анхесенамон. Двойката е представена в спокойна домашна среда, в която кралицата маже мехлем върху ръката на съпруга си докато той е седнал на стол. Близките им взаимоотношения са изразени посредством еднаквия цвят на кожата им. Мъжете често биват изобразявани с по-тъмна червеникава кожа, тъй като прекарвали повече време навън, докато жените често са представяни с по-светла кожа, тъй като са били по-склонни да прекарват повече време на закрито, далеч от слънцето. Разликата в цвета на кожата им не доказва нито равенство, нито неравенство, а просто се опитва да се придържа към реализма.
Важно е да се отбележи, че техниката, използвана в изработката на трона на Тутанкамон се опитва да ни представи важен елемент, свързан с връзката на двойката. Сходни надписи и картини ясно показват как партньорите прекарват голяма част от ежедневието си заедно и твореца го изразява посредством сходния им цвят на кожата; Анхесенамон има същия слънчев загар, който има Тутанкамон. Червеникавият оттенък, използван в композицията, е олицетворение на оживената им връзка. Косите им са сини, което само по себе си символизира плодородие, жизненост и прераждане, докато дрехите им са бели, символ на чистотата. Фонът е позлатен, златистият цвят бивайки считан за цветът на боговете, и всеки малък детайл, включително короните и техните цветове, символизират нещо конкретно по своему и предават историята на изобразената двойка.
[  Тутанкамон и Анхесенамон Pataki Márta (CC BY-NC-SA) ](https://www.worldhistory.org/image/2508/tutankhamun--ankhsenamun/ "Tutankhamun & Ankhsenamun")Мечовете и козметичните кутии са създадени със същото предназначение: да разкажат история. Дори и градините разказват свои истории: по средата се намира басейн, заобиколен от дървета, растения и цветя, покрай които е изградена стена, през която човек може да мине през портал от украсени колони. Всяка една от които е подредена внимателно, с цел да разкаже историята на собственика. Макар и египетските градини вече да не съществуват, техни модели са открити покрай гробища, показвайки грижата, вложена в тяхното изграждане и как те разказват своята история.
В случая на благородния Мекетре от 11тата династия, градината бе изградена по начин, които показва преходът от живота към рая. Колоните на портала са с формата на лотусови цветове, символизиращи дома му в Горен Египет, докато басейна по средата символизира Езерото на лилиите, което душата трябва да прекоси за да стигне до рая, а стената изобразява сцени от отвъдното. Всеки път когато Мекетре сяда в градината си, вижда как животът е преходен и му показва това, което в момента е от значение.
### Видове техники
Стенописите върху стените на Мекетре най-вероятно са създадени посредством смесването на цветове, произхождащи от естествени минерали. Черният цвят произхожда от въглерода, червеният и жълтият от железен оксид, синят и зелен цвят от азурит и малахит, белият от гипс и т.н. Минералите се смесват с натрошени органични елементи, получавайки различни консистенции, след което биват смесени с непозната съставка (най-вероятно белтък) за да се получи лепкава смес, която да може да бъде залепена върху дадена повърхност. Египетските бои са толкова ииздръжливи, че много от произведенията останали непокътнати дори след 4,000 години, включително тези, които не са запазени в гробниците.
За разлика от стените на домовете, градините и палатите, върху които са нарисувани плоски, двуизмерни картини, върху стените в гробниците, храмовете и паметниците са изградени релефи. Някои от релефите са високи (върху които фигурите са триизмерни), други са ниски (върху тях фигурите са прикрепени за стената). За направата им, е необходимо повърхността на стената да бъде замазана с гипс, който след това бива шлифлован. След което художника създава миниатура и върху нея поставя решетка, с помощта на която рисува върху стената. Първо създава скеч на сцената, след което я пренарисува, използвайки червена боя. После сцената бива преглеждана от друг художник или началник, който възлага корекции, които се нанасят с черна боя и по този начин сцената се пренарисува и завършва.
Статуите, често направени от дърво, камък или метал, също биват боядисвани. Зидарията произхожда от Архаичния период на Египет и се развива в продължение на векове. Един скулптор си сътрудничи с един каменен блок и медно длето, дървен чук, заедно с по-фини инструменти за улавяне на детайлите. Статуята след това се изглажда с парцал. Камъка, от който статуята е изработена, също е подбран, с цел да разкаже история. Статуя на Озирис, например, следва да бъде създадена, използвайки черен шист, символизирайки негови характеристики като плодовитост и прераждане.
[  Египетската жрица Такушит Mark Cartwright (CC BY-NC-SA) ](https://www.worldhistory.org/image/3823/egyptian-priestess-takushit/ "Egyptian Priestess Takushit")Металните статуи по принцип са малки по размер и са направени от мед, бронз, сребро и злато. Златото е често използвана суровина за изработката на амулети и свещенни фигурки, тъй като се е смятало, че боговете са имали златна кожа. Тези фигурки се създават чрез отливане или чрез обработка на метални листове върху дърво. Дървените статуи са изработени от различни парчета от дървета, залепени или свързани заедно. Макар рядки, някои дървени статуи са се запазили с годините и показват огромния труд и занаят вложени в направата им.
Козметичните кутии, ковчези, макети на кораби и играчки са създанени по същия начин. Бижутата са изработвани, използвайки метод, познат под името *клоазоне,* чрез който тънки метални ленти са поставяни върху повърхостта на творбата, след което тя бива поставена в свещ за да може да се стегне и за да могат да се появят места, върху които да бъдат прикрепени камъни или да бъдат нарисувани сцените. Едно от най-известните бижута, създадени по стила клоазоне, е медальона от Средното царство, който Сенусрет II (ок. 1897-1878 пр. н. е.) подарил на дъщеря си. Бижуто е изработка от тънки златни нишки, прикрепени към златна основа, икрустирана с 372 полускъпоценни камъни. Методът клоазоне често е използван в направата на нагръдници за кралe, корони, украшения, мечове, церемониални ками и саркофази и др.
[  Нагръдника на Сенусрет II John Campana (CC BY) ](https://www.worldhistory.org/image/6720/pectoral-of-senusret-ii/ "Pectoral of Senusret II")### Заключение
Макар ценено и почитано, към египетското изкуство често бива отпращана критика, че е неизискано, в сравнение с предхождащото го изкуство. Критиците обвиняват египетските творци в липса на перспектива, тъй като в композицията често липсва взаимовръзка между сенки и светлини, в резултат на което произведенията често са двуизмерни и субектите са безизразни. Според тях, статуи на двойки са лишени от присъща за тях емоционалност и същото се отнася за статуи, интерпретиращи сцени от битки или изграждащи образ крал или кралица.
Тези критки не успяват да вземат предвид функционалността на египетското изкуство. Според египтяните, емоционалното състояние е нещо преходно; човек не е способен да изпитва щастие, тъга, яд, задоволство наведнъж в рамките на един ден, камо ли в продължение на цяла вечност. Произведенията представят хората и божествата със спокоен и безизразен образ, защото според тях, това е състоянието, в което покойниците трябва да преминат в отвъдното. Името и образът на дадена личност е трябвало да бъде запазен по някакъв начин на земята за може душата спокойно да продължи напред. Именно поради тази причина, египтяните са държали на мумифицирането и се славили с изкусните си погребални ритуали: душата се нуждае от свой „маяк", при който да се върне когато изпита нужда от препитание.
[  Статуя на Август в египетски стил Osama Shukir Muhammed Amin (Copyright) ](https://www.worldhistory.org/image/3460/egyptianized-statue-of-augustus/ "Egyptianized Statue of Augustus")Душата може и да не разпознае статуя, изобразяваща разгневеното или ликуващо изражение на физическата си версия, но би разпознала своята сериозна, безизрана физиономия. Липсата на емоции е от голямо значение за творбата, придавайки ѝ чувство за безвремие. Статуите са изградени с лице напред, с гръб към стената, като по този начин, душата лесно би разпознала предишния си образ и се е смятало, че по този начин боговете и богиниите са обладавали статуите си.
Според древните египтяни, животът е само малка част от прехода към вечността и тяхното изкуство явно изразява този възглед. Независимо дали е статуя или козметична кутия, стенопис или амулет, в каквато и форма да е произведението, главната му цел е надживее собственика си и най-вече да разкаже своята история като същевременно да послужи за отражение на египетските вярвания и възгледи. Египетското изкуство е успяло да изпълни тази своя цел като разказва своята история в продължение на хилядолетия.
#### Editorial Review
This human-authored definition has been reviewed by our editorial team before publication to ensure accuracy, reliability and adherence to academic standards in accordance with our [editorial policy](https://www.worldhistory.org/static/editorial-policy/).
## Библиография
- [Bunson, M. *The Encyclopedia of Ancient Egypt.* Gramercy Books, 1991.](https://www.worldhistory.org/books/B01K3KKFEW/)
- [David, R. *Religion and Magic in Ancient Egypt.* Penguin Books, 2003.](https://www.worldhistory.org/books/0140262520/)
- [Robins, G. *The Art of Ancient Egypt.* Harvard University Press, 2008.](https://www.worldhistory.org/books/0674030656/)
- [Shaw, I. *The Oxford History of Ancient Egypt.* Oxford University Press, 2006.](https://www.worldhistory.org/books/B000OKSGJ8/)
- [Silverman, D. P. *Ancient Egypt.* Oxford University Press, 1997.](https://www.worldhistory.org/books/B01K3MRL10/)
- [Strudwick, H. *The Encyclopedia of Ancient Egypt.* Metro Books, 2006.](https://www.worldhistory.org/books/B01MS1KVAK/)
- [Van De Mieroop, M. *A History of Ancient Egypt.* Wiley-Blackwell, 2010.](https://www.worldhistory.org/books/1405160713/)
- [Wilkinson, R. H. *Symbol & Magic in Egyptian Art.* Thames & Hudson, 1999.](https://www.worldhistory.org/books/0500280703/)
## За автора
Писател на свободна практика и бивш хоноруван професор по философия в Колеж Марист, Ню Йорк, Джошуа Дж. Марк е живял в Гърция и Германия и е пътувал из цял Египет. Преподавал е по история, писане, литература и философия на колежанско ниво.
- [Linkedin Profile](https://www.linkedin.com/pub/joshua-j-mark/38/614/339)
## Хронология
- **c. 6000 BCE - c. 3150 BCE**: Art develops during the [Predynastic Period in Egypt](https://www.worldhistory.org/Predynastic_Period_in_Egypt/).
- **c. 3150 BCE**: The [Narmer Palette](https://www.worldhistory.org/Narmer_Palette/) is created, a high point in [Egyptian art](https://www.worldhistory.org/Egyptian_Art/) of the period.
- **c. 3150 BCE - c. 2613 BCE**: Artwork becomes more elaborate during the [Early Dynastic Period in Egypt](https://www.worldhistory.org/Early_Dynastic_Period_In_Egypt/).
- **c. 2670 BCE**: [Imhotep](https://www.worldhistory.org/imhotep/) creates King [Djoser](https://www.worldhistory.org/Djoser/)'s Step [Pyramid](https://www.worldhistory.org/pyramid/) and Pyramid Complex at Saqqara, [Egypt](https://www.worldhistory.org/egypt/).
- **c. 2613 BCE - 2181 BCE**: Art becomes standardized by the king during the [Old Kingdom of Egypt](https://www.worldhistory.org/Old_Kingdom_of_Egypt/).
- **c. 2500 BCE**: Egyptians invent the technique of filigree in the manufacture of [gold](https://www.worldhistory.org/gold/) objects.
- **2181 BCE - 2040 BCE**: Art is mass-produced during the [First Intermediate Period of Egypt](https://www.worldhistory.org/First_Intermediate_Period_of_Egypt/).
- **2040 BCE - 1782 BCE**: Art reaches its greatest height during the [Middle Kingdom of Egypt](https://www.worldhistory.org/Middle_Kingdom_of_Egypt/).
- **c. 1782 BCE - c. 1570 BCE**: Art is influenced by the [Hyksos](https://www.worldhistory.org/Hyksos/) and Nubians during the [Second Intermediate Period of Egypt](https://www.worldhistory.org/Second_Intermediate_Period_of_Egypt/).
- **c. 1570 BCE - c. 1069 BCE**: Styles and techniques of other cultures influence [Egyptian art](https://www.worldhistory.org/Egyptian_Art/) during the period of the [New Kingdom](https://www.worldhistory.org/disambiguation/New_Kingdom/). Some of the most famous works created.
- **c. 1550 BCE - 1070 BCE**: Composition of the [Egyptian Book of the Dead](https://www.worldhistory.org/Egyptian_Book_of_the_Dead/).
- **c. 1370 BCE - c. 1336 BCE**: Life of [Egyptian](https://www.worldhistory.org/disambiguation/Egyptian/) queen [Nefertiti](https://www.worldhistory.org/Nefertiti/).
- **1279 BCE - 1212 BCE**: Reign of [Ramesses II](https://www.worldhistory.org/Ramesses_II/) (The Great) in [Egypt](https://www.worldhistory.org/egypt/).
- **c. 1264 BCE - c. 1244 BCE**: Probable dates for the construction of [Abu Simbel](https://www.worldhistory.org/Abu_Simbel/).
- **c. 1244 BCE - c. 1224 BCE**: Other probable dates for the construction of [Abu Simbel](https://www.worldhistory.org/Abu_Simbel/).
- **c. 1069 BCE - 525 BCE**: The artwork of the [Third Intermediate Period of Egypt](https://www.worldhistory.org/Third_Intermediate_Period_of_Egypt/) tries to carry on [New Kingdom](https://www.worldhistory.org/disambiguation/New_Kingdom/) standards with varying levels of success.
- **525 BCE - 332 BCE**: Art of the [Late Period of Ancient Egypt](https://www.worldhistory.org/Late_Period_of_Ancient_Egypt/) is influenced by Persian and Kushite rule.
- **323 BCE - 30 BCE**: [Egyptian art](https://www.worldhistory.org/Egyptian_Art/) fuses with [Greek](https://www.worldhistory.org/disambiguation/greek/) styles during the [Ptolemaic Dynasty](https://www.worldhistory.org/Ptolemaic_Dynasty/).
- **30 BCE - 646 CE**: [Egyptian art](https://www.worldhistory.org/Egyptian_Art/) combines with [Roman](https://www.worldhistory.org/disambiguation/Roman/) in [Roman Egypt](https://www.worldhistory.org/Roman_Egypt/).
## Външни връзки
- [4,200-Year-Old Egyptian Temple Discovered to Have Remarkably Well Preserved Artwork](https://mymodernmet.com/hathor-temple-ceiling/)
## Цитиране на тази работа
### APA
Mark, J. J. (2026, October 06). Изкуството на Древен Египет. (R. Zlatkova, Преводач). *World History Encyclopedia*.
### Chicago
Mark, Joshua J.. "Изкуството на Древен Египет." Преведено от Rozalia Zlatkova. *World History Encyclopedia*, October 06, 2026. .
### MLA
Mark, Joshua J.. "Изкуството на Древен Египет." Преведено от Rozalia Zlatkova. *World History Encyclopedia*, 06 Oct 2026, .
## Лиценз и авторски права
Изпратено от [Rozalia Zlatkova](https://www.worldhistory.org/user/rozalia/ "User Page: Rozalia Zlatkova"), публикувано на 06 October 2026. Моля, проверете оригиналния източник (или източници) за информация относно авторските права. Моля, имайте предвид, че съдържанието, към което има линкове от тази страница, може да има различни лицензионни условия.